Книгата на Петър Стоянович „Известният непознат. Иван Стоянович – Аджелето 1862-1947“ ще бъде представена във Варна на 23 октомври, вторник, от 18.00 часа, в Арт салона на радио Варна. Авторът ще разкаже пред варненци за познатото и непознатото в живота на прадядо му Иван Стоянович – Аджелето, който е строителите на съвременна България, съобщи dariknews.bg.
Монографията е разказ за човека, който израснал в един дом и се учил при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избягал от запалената от башибозука Стара Загора. На 19 бил изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите – превратаджии и станал редактор на либералния темел „Независимост“ – вестника на Славейков и Каравелов в Пловдив.
На 23 години, заедно със Захарий Стоянов, направил Съединението и пръв го съобщил по телеграфа. На 25 бил обявен за противник на Стамболовия режим, защото не приел от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години бил интерниран, активен журналист, после бил сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима. После бил извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница. 32-годишен за втори път оглавил българските съобщения, на който пост остава несменяем титуляр 26 години. Българските пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграф практически са негово дело.
На 48 години Малинов го упълномощава като правителствен пратеник при Великия везир да сондира първите резултати от обявената Независимост. 50-годишен е назначен за ръководител на цивилната и военната поща, телеграфа и телефона към Щаба на Действащата армия и като такъв участва в три войни.
На 55 години царят го назначава за пълномощен министър в Австро-Унгария, но в Будапеща, с което произвежда дипломатически скандал, изравнявайки по значение двете столици на империята.
55-годишен е несменяем член на делегацията за преговорите и подписването на мира в Брест-Литовск. Седи на една маса с Чернин, Троцки и Кюлман.
На 56 години основава първата нашенска църква и първото българско училище в Будапеща. Освещава ги бъдещият митрополит Борис Неврокопски.
На 5 октомври е последният българин, изпратил цар Фердинанд в изгнание.
На 57 е емигрант в Германия, Австрия и Унгария и… търгува.
63-годишен се завръща в София. Пожизнен член на „Юнион клуб”, царски довереник и съветник, изпращан на деликатни мисии в чужбина.
На 69 години е личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България. На 82 преживява комунистическия преврат, пребиването на сина си в Дирекцията на народната милиция и съденето на последния от т.нар. Народен съд.
Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, той демонстративно изгаря голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България. На 84 част от къщата му е заета от представителя на НКВД за резиденция. На 85 години отказва лечение в болница. Отивайки си от този свят, оставя послание към близките си: „В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля“.
„Известният непознат. Иван Стоянович – Аджелето 1862-1947“ тук