Начало / Автори / Гений №3: Навсякъде може и без мене

Гений №3: Навсякъде може и без мене

Поетическата му техника е виртуозна. Автор е на удивителни сатирични стихотворения. В много от тях доминира неговият скепсис към заобикалящата го среда. Често обаче стига и до обвинения срещу собствените си творби и литературни качества.  “Сядам да пиша, като че сядам на зъболекарския стол!”, откровен е  той.

Използвал е множество псевдоними – Гений №3, Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др. Познавали го са всички български поети от първата половина на ХХ в., включително и Вазов. Днес обаче е познат най-вече на литературните историци и филолозите.

Да си спомним за Димитър Димитров Подвързачов  – поет, фейлетонист, драматург, редактор, коректор и преводач. Той е роден на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но баща му умира преди да се появи на бял свят. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.

Постъпва като чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911). Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911-1912 г. заедно с Александър Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. редактира списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти –  Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Стойчеви, Коста Кнауер и др.

Участва в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия.“ След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Александър Паскалев (1918-1920) и драматург в Народния театър в София (октомври-декември 1920). В периода 1919-1934 г. е журналист и коректор във вестниците: „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934-1936 г. заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека”. През 1936/37 г. е литературен редактор на в. „Днес“.

Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в списание „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др.

През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1-2, 1933/34), поемата „Война в джунглите“ (1934).

Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с Д. Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910).

Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Автор е на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932-1933) и „Война в джунглата“ (1934).

Умира на 13 ноември 1937 г. в София.

Предлагаме ви някои от знаменитите му крилати фрази и сонетния триптих , публикуван в бр. 380 на „Литературен глас”, редактиран от проф. Димитър Митов. Творбата е посветена на поета Кирил Христов.

 

 

Три сонета за Кирил Христов

I.
Да, право е: рояци шушумиги
У нас и в книжнината, и навред.
Не се сърди, Кириле, а прости ги, –
Че ти по Божа милост си поет.

Те още влачат страшните вериги
На робството – душите им с лед,
И ти, за твоите прекрасни книги,
От тях очаквай – злъчка и оцет.

Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):
– Човек, пред стадо шугави осли,
Дори да хвръкне право от земята,
Не ще зачуди никого, нали?

Така и ти – летиш във висините,
А те – слухтят и клепат със ушите…

II.
Във моя спомен ти си Божи меч
В борба с действителността дребнава.
И в разговора ти – словесна сеч –
От нашенеца жалък прах остава.

Обичам твойта сатира-картеч,
С която ти го жареше тогава:
– Едвам владей членоразделна реч,
А тайните световни разрешава!

– Едвам се поизправил на крака
И от маймунек – вече уж човек е, –
Единствено у нас е то така:
Сергия за акъл отваря всеки!

Но твойта мъдрост никой не разбра
И много злоби ти за нея сбра…

III.
Когато, вместо скромно да мълчи
Пред свободата, що му Бог дарувал,
Наш Тренчо, с пламнали от гняв очи,
Пиши, че тук, у нас, не бил добрувал,

Или – обезумял току-речи –
Против държавата се възбунтувал, –
Все твоята прокоба ми звучи:
– Не! Тоз народ не си е доробувал!

Уви! Където поглед и да спреш, –
Все Тренчо – ратай злобен и безверен,
Страната си превърнал във кипеж
На яростни вражди, във пъкъл черен…

И рядко лъч надежден за възход…
Не си е доробувал тоз народ…

 

 

Крилати фрази

Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.

Българинът е муха със самочувствието на аероплан.

У другите народи има „джентлмен“, има „денди“ или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак.
Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци…

Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене.
Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.

Ако си беден, изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: „Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш. От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току видиш – обърнала работата към по-добро.“

Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.

В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.

Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.

Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото.
Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?

Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: „Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…“

Колко пъти ми е дохождало на ум: „Защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница.“

Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, защо се е напил човек? Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос.
Някой се напива, може би, само за да се приравни с вас, трезвите…

Тайната за добрите отношения между хората е много проста: „Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.“

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …