Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 5 октомври, се навършва една година от смъртта на Стив Джобс – човекът, който промени света към по-добро. Предлагаме ви част от знаменитата му реч,изнесена пред студенти в Станфордския университет през 2005 г.
Моята трета история е за смъртта
Когато бях на седемнайсет прочетох цитат, който беше нещо като това: “Ако живееш всеки ден сякаш е последният ти, някой ден определено ще си прав”. Това ме впечатли и от тогава през последните 33 години поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: “Ако днес беше последният ден в живота ми, щях ли да искам да правя това, което смятам да направя днес?” Когато отговора е бил “не” за твърде много дни подред, аз знам, че трябва да променя нещо. Да помниш, че един ден ще си мъртъв е най-важният инструмент, който съм срещал да ми помогне да направя големите избори в живота си. Защото почти всичко – всички чужди очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или унижение – тези неща просто стават маловажни пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което наистина е важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрия начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Ти си вече гол. Няма причина да не следваш сърцето си. Около преди година бях диагностициран с рак. Имах насрочен преглед в 7,30 сутринта и заключението беше, че имам тумор на панкреаса си. Дори не знаех какво е панкреас. Докторът ми каза, че е почти сигурно , че това е нелечим вид рак, и че трябва да очаквам да живея не повече от три до шест месеца. Докторът ме посъветва да се прибера вкъщи и да въведа нещата си в ред , което е начинът на докторите да ти кажат да се подготвиш да умреш. Това означава да кажеш на децата си всичко, което си мислел, че ще можеш да им кажеш през следващите десет години през следващите няколко месеца. Да си сигурен, че всичко е уредено, така че, да е лесно за теб и за твоето семейство. Означава да се сбогуваш. Живях с тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер имах биопсия, където пъхнаха ендоскоп през гърлото ми, през стомаха в червата, забодоха игла в панкреаса ми и взеха клетки от тумора. Аз бях упоен, но жена ми, която беше там, ми каза че когато са видели клетките под микроскоп, докторите започнали да плачат, защото се оказало много рядък вид рак на панкреаса, който се лекува с операция. Направиха ми операцията и сега съм добре. Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е най-близката, която ще имам за още няколко десетилетия. Преживявайки това, мога да ви кажа с малко по-голяма сигурност, от когато смъртта беше полезна, но чисто интелектуална концепция: Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умрат и да отидат там. Въпреки това смъртта е крайна спирка, която очаква всички ни. Никой не я е избягнал. И така трябва да бъде, защото Смъртта е много вероятно, най-доброто изобретение на Живота. Тя е агента на промяната на Живота. Тя очиства старото да направи място за новото. Точно сега новото сте вие, но някой ден, не твърде далечен от днес, вие постепенно ще остареете и ще бъдете изместени. Съжалявам, че съм така драматичен, но е твърде вярно. Вашето време е ограничено . Не го прахосвайте да живеете нечий чужд живот. Не бъдете ограничавани от догмата – което е да живееш с резултата от мисленето на други хора. Не позволявайте шума от мненията на другите да приглуши вашия собствен вътрешен глас. И най-важното, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те някак си вече знаете какъв/а искате да станете. Всичко останало е второстепенно. Когато бях млад имаше списание наречено “The Whole Earth Catalog” ( Каталог на цялата Земя), което беше една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюард Бренд, не далеч от тук в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетическия си подход. Това беше през късните шестдесет на двадесети век, преди персоналният компютър и компютърна предпечатна подготовка. Списанието беше правено със машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Гуугъл на хартия, 35 години преди Гуугъл да се появи: беше идеалистично и преливащо то добри инструменти и страхотни мнения и идеи. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на “The Whole Earth Catalog” и тогава, когато му дойде времето, те издадоха последен брой. Беше средата на седемдесетте и аз бях на вашата възраст. На задната корица на последния им брой имаше снимка на път от провинцията рано сутринта, от този вид, на който може да попаднете, когато пътувате на стоп, ако сте толкова авантюристичен. Под снимката на пътя бяха думите: “Остани гладен. Остани неразумен” Това беше тяхното прощално послание.
Остани гладен. Остани неразумен. И аз винаги съм желал това за себе си. И сега, когато вие завършвате да започнете нов живот, аз ви пожелавам същото. Останете гладни! Останете неразумни!
Благодаря ви много!
Книги за Стив Джобс тук
