Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 29 септември, е предполагаемият рожден ден на автора на знаменития роман „Дон Кихот”. Мигел де Сервантес Сааведра – романист, драматург и поет, е считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Романът му „Дон Кихот“ се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на Омир, Данте Алигиери и Шекспир.
Роден е в Алкала де Енарес край Мадрид, през1547 г. Баща му – Родриго, е бръснар-хирург, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации. Майка му е третата дъщеря на разорен благородник. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата.
Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща ѝ ги залавя и им забранява да се срещат..
Според някои биографи на Сервантес той учи в Университета на Саламанка, но за това няма запазени документи. Според други предположения той учи в йезуитско училище в Кордоба или Севиля, но и това не е сигурно.
На 33 години Сервантес решава да стане писател. Преди това е моряк, участвал в много морски сражения – в битката с османците при Лепанто е ранен тежко, вследствие на което лявата му ръка остава неподвижна. Попада в плен на алжирски пирати и пет години е техен роб.
Между 1582 и1585 г. пише множество стихотворения. От тях са оцелели само няколко. Неговият пасторален роман „Галатея“ (1585) го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната администрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската армада, а по-късно — като бирник. Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може да даде задоволително обяснение за липсите.
Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот от Ла Манча“. Търсенето на рицаря е видяно като алегория на вечния човек, търсещ добрина и истина в лицето на неопределени препятствия. Неговият идеализъм изглежда лудост за заобикалящия го свят.
Книгата има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния й успех. „Дон Кихот” е преведен първо на английски език през 1612 г.
„Дон Кихот“ има фундаментално влияние върху развитието на фикцията не само в литературата, а въобще в световната културата. Творбата е преведена на всички съвременни езици и се появява в стотици издания.
Сервантес умира на 23 април 1616 г.
„Дон Кихот де ла Манча“ тук
