Лира Литературно-рекламна Агенция
“Използването на псевдоними според мен е типично френски обичай”, твърди Луи Каре, или по- точно Фелисиен Марсо. “ Псевдонимът е неотменима собственост на личността, която го е избрала, и дори е под закрилата на закона”, уточнява юристът Жан Зилберстейн от Париж.
Без съмнение, литераторът се избира псевдоним, за да може свободно да публикува онова, което му харесва, като при това се предпазва от евентуални атаки. Можем да разберем защо през 1953 година Андре Пийер дьо Мандриар се е принудил да подпише с името Пиер Марион своя “садистичен” роман “Англичанитът в затворения замък”. Или пък защо Доминик Ори от редакцията на “Нувел ревю франсез” е издал своята “История на О” по името Полин Реаж.
Разбира се, не всички произведения, подписани с псевдоним са опасни и скандални. Голяма част от тях са дело на дипломати, висши служители и личности, които не биха искали да смесват своята литературна дейност с официалния живот или длъжността си. Така Алексис Сен Леже публикува стиховете си под измисленото име Сен Джон Перс, докато колегата му Пол Клодел не се притеснява от истинското си име, въпреки дипломатическия си пост. В тази дълголетна традиция /може би началото й поставя Анри Бейл от Гренобъл, нарекъл се Стендал / се вписват Жулиен Кра/ учителят Луи Поаре /, Жан Пиер Ангреми, т.е. Пиер- Жан Реми /авторът на прочутия роман “Жул и Жим”/, Жан Батбьода – шеф на архива на “Ке д, Орсе”/френското външно министерство/, автор на редица романи, публикувани под името Мишел Ларньой, или пък Ерик Арну/ носител на “Гонкур” за 1988/, който е известен като Ерик Орсена…
Да, изборът на псевдоними е богат, неограничен. Стендал взема името на родния град на изкуствоведа Винкелман – Стендал в Германия. Псевдонима на Саган можем да открием в прозата на Марсел Пруст, а на Орсена – в книга от Кра. А някои използват анаграмата на истинското си име / например Крейнкур стана Юрсенар/. Докато други са самостоятелна находка.
В криминалната литература почти зад всеки автор се крие друг. Ноел Орио е Лорънс Ориол, Даниел Одие става Дезакорта, Кристин Арноти – Уил Дикинсън. Поетът Клод Естебан, автор на забавни криминалета, под името Артюр Силан, трябваше да се легализира, за да се появи на церемонията, на която през 1986 му дадоха наградата “Дьо Маго”. Но истинския рекорд държи Жорж Сименон. Той публикува повече от 1000 разказа, 300 романа и няколко десетки пиеси, като немалка част от тях подписа с имената: Бобет, Ким, Плюк, Пум, Зет, Плок, Гом и Гют !
А най- куриозното е, че използването на псевдоним може да стане повод за… двойна литературна кариера. Така Сесил Сен Лоран пусна от печат с огромен успех розовия си роман “Мила Каролин”, а с истинското си име Жан Лоран през 1971 година получи “Гонкур” за друг свой роман – “Нежности”. Кажете – в този случай кой от “двамата автори” е приет за член на непристъпната Френска академия?
Особено интересен е и случаят с Ромен Гари и Емил Ажар. Този френски писател, работил като дипломат в София непосредствено след Втората световна война, е известен още като: Роман Касев, Шатан Богат и Фоско Синибалди. За него Ерик Орсена написа следното: “Да получиш на два пъти “Гонкур” и то под две различни имена в интервал от двадесетина години е нещо изумително! Този човек е наистина голям артист…”
Огнян Стамболиев
