Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 27 септември, шотландският писател Ървин Уелш има рожден ден. Уелш е роден в едингбургския квартал „Лийт” през 1958 г. Известен е най-вече с култовия си роман „Трейнспотинг”. До 2011 г. Уелш е публикувал седем романа и четири сборника с разкази. Тази година излезе „Skagboys” – предисторията на „Трейнспотинг”.
Книгата получи противоречиви критики. „Файненшъл Таймс“ я определи с думите :“Всичко останало, на което се надявате да се насладите или осъдите в Уелш, е налице… Малко е объркано. Но и „Моби дик“ е малко объркан… Кулминационната сила на „Skagboys” е нещо близо до великолепие“.
От две години Уелш живее в САЩ. Пред агенция „Ройтерс” писателят даде интервю, в което говори за новата си книга , наркозависимостта и как „Трейнспотинг САЩ“ американизира неговите печално известни символи на шотландската работническа класа.
––––––––––––––
Защо пишете сега предистория на „Трейнспотинг“?
– Премествах се и събирах целия си багаж, когато намерих тези стари дискове от компютъра, на който писах „Трейнспотинг“. Осъзнах, че има части от „Трейнспотинг“, които не бях използвал – около 100 хил. думи. Препрочетох ги и отново се върнах към героите. Всички знаят в общи линии какво предстои да им се случи, така че трябваше да направя нещо повече в стила „защо се случи“ отколкото „какво се случва“, като се задълбах повече в политиката, промените в обществото и общността. Докато размишлявах над това, се фокусирах върху друг подход.
По-лесно или по-трудно е за вас да пишете на шотландски разговорен диалект?
– По-трудно, тъй като не ми е присъщ. Разбирам, че много хора мислят, че просто сядам и мога да се пренеса там след няколко питиета, но всъщност нещата не се случват точно така, тъй като съм свикнал да пиша на стандартен английски език, така че започвам от там, но вкарвам и някои промени. Вероятно ми отнема повече време да пиша по този начин. Според мен отнема около 30 страници (за да влезете в ритъм да четете), тъй като никой не е свикнал да вижда думите на страница по този начин.
Рентън казва, че не приема общата реторика на клиниките за рехабилитация и приемането на факта, че за пристрастяването е виновно нечие безсилие, и твърди, че пристрастяването му е резултат от действия на волята и избора. Приемате ли тази негова позиция и за своя?
– Смятам, че е сложно. Виждате герои като Спъд например. Той няма умения или образование, така че когато занаятите и пазарът на труда се сриват, той оставя времето да лети и той някак си съкратен и като личност и като работник. С Рентън позицията е повече да се справи с екзистенциалните мечти, през които той преминава. Той трябва да се справя и с връзката, която има със Сикбой, както и с напрежението в семейството. Така че не може да се каже, че е само едното или само другото. Онова, което може да се каже, е, че, когато вземете работата и образованието и цялата тази възможност да се случи нещо, и я замените с наркотици… няма начин това да свърши добре, когато това се случи.
Имате пиеса, която предстои да излезе, наречена „Трейнспотинг САЩ“. Беше ли трудно да пренесете героите и историите в щатска среда?
– Някои герои като тези на Рентън и Сикбой се получиха много добре. Спъд също. Бегби обаче беше труден, тъй като мисля, че цялостната природа и култура в начина, по който е представено насилието, са много различни по-различни в Шотландия, отколкото в Америка. Американските психопати са много тихи, а за шотландски психопат е трудно да направи този преход. Опитахме се да извадим нещата от културния пейзаж. Те отиват в Мексико, правят наркосделка с рецепта за наркотици по предписание. Има много различно усещане в пиесата, за мен то е много американско.
Правите ли планове за филм по книгата „Skagboys”?
– Обсъждаме го. Човекът, който продуцира „Трейнспотинг“ – Андрю Макдоналд… ще трябва да говоря с него да го направим по-скоро като филм или по-скоро като телевизионен сериал. Може би ще се получи по-добре като сериал. Смятам, че с премиум кабелната телевизия можеш да правиш истинско изкуство. Харесва ми да работя с HBO, тъй като можеш да правиш толкова много неща с героите си. Те работят много по-новелистично в телевизията, отколкото можеш да работиш в двучасов филм. Има повече време за развитие на героите.
Работите по много проекти за телевизия, кино и театър. Работите ли и по нова книга?
– Пиша роман. Двамата главни герои са американци и са жени. Едната е личен треньор, а другата е творец. Действието се развива в Маями, където пътищата им се пресичат и по някакъв начин се вманиачават една в друга.
Кое предпочитате – писането на книги или писането на сценарии?
– Страхотно е да правиш и двете, тъй като, когато работиш над себе си като писател, можеш да правиш каквото искаш, но е самотно. Ставаш малко психотичен и се откъсваш от останалия свят. След това се срещаш и разговаряш с други хора и е много забавно. Научаваш много и се зареждаш с енергия от техните идеи.
(Интервюто е препечатано от dnevnik.bg)
Книгите на Ървин Уелш тук
