Георги Данаилов: Изпитвам неприязън към политиците от всички континенти, а ненавиждам диктаторите

В началото на октомври на книжния пазар ще излезе новата книга на Георги Данаилов. Предлагаме ви интервюто на литературния критик Атанас Свиленов с известния писател, публикувано в предговора на „Цената на безсмислието”.

Атанас Свиленов до Георги Данаилов

Преди почти 120 години проф. Иван Шишманов се обръща с един и същи свой въпросник към Алеко Константинов и Иван Вазов. Така се раждат две много ценни изповеди. С надежда да се добера до подобен резултат се обръщам към писателя Георги Данаилов, следвайки въпросите на бележития ни литературовед. Е, малко съм ги осъвременил и леко допълнил. Очаквам изповедта с интерес, но първо питам с какви чувства се включва в своеобразната виртуална игра събеседникът ми, дарил ни с великолепната си мемоарна книга “Доколкото си спомням”.
––––-
Отначало ми се стори, че разговорът ни ще бъде една шега, при това забавна. Впуснах се в него опипом и бързо усетих, че дъното не е тъй плитко, че става дума за три големи фигури в нашата култура, с които трябва да се съпоставям. Вярно е, че аз написах първата цялостна драматизация на „Бай Ганьо” и тя вече четвърт век не слиза от театралните сцени като пълноценна театрална пиеса, вярно е, че за мен „Чичовци“ си остава Вазовия шедьовър в нашата литература. Баща ми след вечеря избираше една глава от „Под игото” и ни я четеше – естествено, всички предпочитахме „Многострадалната Геновева” или „Пиянството на един народ”… И все пак чувството, че се навирам, където не ми е мястото, си остава, но българският крак назад не знай! Моля за прошка.

1. Досега всичко ли си споделял за себе си или винаги има нещо, което е толкова лично,че е по-добре да си остане тайна?
– Уверен съм, че човек и да е изпълнен с най-искрени и честни желания, не е в състояние да сподели  всичко от преживяното. Просто има места в паметта ни, които остават блокирани, паметта сама ни лъже, заблуждава и  представя личността ни в по-приветлива светлина. Паметта е мошеник, който се изхитрява да ни ласкае  и успокоява.

2. Вече има един бележит Георги Данаилов в нашата история и това не е ли смущаващо?
– Смущаващо е, моят дядо на тридесет и  три години е избран за действителен член на Академията на науките, а аз на тази възраст бях мухльо. Неговият първи братовчед Цветан Радославов беше написал „Мила Родино”, а дядо ми три хиляди страници обвинителен акт срещу едно корумпирано българско правителство. Трудът му е бил на халос, за всеобща почуда, никой от министрите не бил осъден.
Смущаващо е, че заради Георги Данаилов, починал през 1939 година, през 1972 година внукът му не беше приет в  Съюза на писателите,  защото дядо му бил навремето си министър. Смущаващо е, че Георги Данаилов-старши е знаел перфектно няколко езика, а внукът му заеква в чуждите езици. Смущаващо е, че като студент по право в Москва дядо ми е свирил на цигулка в студентския оркестър под диригентството на Николай Римски Корсаков, докато внукът му се възрадва, когато се оказа, че в Свищов, където семейството му бе изселено, няма подходящ учител за този инструмент и той с чиста съвест прибра цигулката си в един шкаф. Смущаващо е и обстоятелството, че през 1936 година Георги Данаилов е обявен за почетен гражданин на Свищов, а внукът му, роден през същата година – да не остане по-назад, става почетен гражданин на Свищов десетилетия по-късно.

3. Месторождение?
– София, Клиниката на доктор Чешанков, улица „Васил Априлов“.

4. Място и време на тази изповед.
– Село Ковачевица, 2012 година!

5. Кой цвят предпочита? 
– Цветът на боровата гора.

6. Коя е любимата ви миризма?
– На хубава скара.

7. Кое животно Ви е най-симпатично?
– Кучето, естествено. И понеже съм дребен на ръст, винаги избирам за приятели много едри кучета.
8. Кой цвят на очи и на коси предпочитате?
Зависи от главата, но опитът ми подсказва, че повече съм се заглеждал в чернооките.

9. Коя е според Вас най-почтена добродетел?
– Ако е истинска добродетелта, тя е и почтена! Обикновено зад повечето добродетелност наднича изгодата.

10. Кой порок мразите най-много?
– Не обичам да мразя. Светът без пороци би бил прекалено скучен. Изпитвам неприязън към политиците от всички континенти, а ненавиждам диктаторите.

11. Кое е любимото Ви занимание?
– Да слушам музика и да споделям с близките  възторга си. Слушам музика и когато работя. Опитвах да я слушам и когато спя, но нещо не върви

12. Кое развлечение Ви е най-приятно?
– Зависи от възрастта. Морето, плуването, планината, ските.

13. Кой е според Вас идеалът за земното щастие?  
– Щастието вероятно е намислено понятие. Но във всички случаи то не е едно и също за различните хора. Щастливият жител на Бутан получава стотинки на ден, нещастният жител на Бродуей не се задоволява с милиони.

14. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
– На скъперника, който знае, че смъртта ще му открадне парите.

15. Може ли да приемете идващите 77 години за щастлива възраст? Или 99 е по-добра цифрова комбинация?
– Приемам 77, стига те да ме приемат без офлянкване. А 99, както казваше една мила старица, са неприлично много.

16. Кое кръщелно име бихте избрали, ако сам можеше да направите това?
Георги!

17. Кой е бил най-щастливият момент в живота ви?
– Не мога да определя. Без да преувеличавам, имал съм много щастливи мигове и не ща да ги степенувам. Аз общо взето съм един щастлив жител на планетата земя. Преживял съм и много тревоги, но както беше казал Пенчо Славейков – „Дори тъгата извор е на радост!” Е, вярно,  добавил е „Докле е младост” и едно Ах!

18. Кой е най-тъжният?
– Загубата на близки хора и животни.

19. Коя е Вашата главна надежда?
– Комфортът на нищото.

20. Вярвате ли в приятелството?
– Трябва!

21. Кой е най-хубавият момент през деня?
Ясна утрин, в която се събуждаш трезвен.

22. Кое историческо лице Ви е най-симпатично? 
– Махатма Ганди.

23. Коя личност от литературна творба?
– Зорба гъркът.

24. В коя страна бихте предпочел да живеете?
– В България – познатото зло си е по-сигурно.

25. Кой е любимият Ви писател?
–  Не мога да мина само с един:  Йовков, Стайнбек, Чехов, Сент Екзюпери. Подредбата  е условна, но за мен те са автори от една величина. Трябва да добавя, обаче, че има велики писатели, към които се отнасяш с благоговеене, но има книги, по-скромни, а ги обичаш с цялото си сърце. Например за мен „Сан Микеле” от Аксел Мунте, Приказките на Оскар Уайлд и, разбира се, „Мечо Пух“!
Кой поет?
Константинос Кавафис и Дебелянов.

26. Кой художник?  
– И с художниците работата е объркана. Най-напред пред взора ми се изправя Рембранд, после картината се изпъстря от импресионистите, ето го и Ван Гог и Врубел. Пикасо се опитва да се вмък-не между тях, но много се криви…. От българите спокойно и гордо казвам Никола Танев, Борис Денев, Константин Щъркелов, Иван Ненов, Злати Бояджиев, Иван Кирков и, разбира се, Майстора, а пред гиганти като Микеланджело и Леонардо човек трябва да се прекръсти  и  да замълчи.

27. Кой композитор?
– Предавам се. Всеки опит за класация в музиката граничи с лошия вкус, затова тя е най-великото изкуство. Разбирате, че говоря за музика, а не за музикалните колики, с които се изпълни ефирът. Когато умирам, ако ми е позволено, бих слушал Моцарт.

28. Кой филмов режисьор?
– Георгий Данелия и Рангел Вълчанов. И много други.

29. Ако бихте желал да имате девиз, кой бихте избрал?
– Не бих желал да имам девиз. Харесвам епитафията на гроба на Казандзакис „От нищо не се страхувам, на нищо не се надявам, аз съм свободен човек”. За жалост не мога да ù подражавам.

30. Кое е майсторското творение на природата?
– Ако мислите, че това е човекът – лъжете се. В природата, във вселената думата най-просто не съществува.

31. От кое място Ви е останал най-приятният спомен?
– От родопския край, където е Беглика и всред  поляната една малка къща, скована от борови трупи. Преди година потърсихме къщата – нея я нямаше. Но стопанинът беше там, макар и невидим, пушеше лула и се разхождаше между боровете.

32. Меко или твърдо легло предпочитате?
– Нямам предпочитания, важното е да заспиваш бързо.

33. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
– Вие сами знаете, че въпросът е недопустим. Но ако наруша логиката, ще кажа – грузинците.

34. Кое е най-значимото, което смятате, че досега сте постигнал?
– Отговорът на този въпрос се отлага.

35. Как приехте определението, че сте най-добрият съвременен есеист?
– С изблик на суетност и още по-големи съмнения.

36. Как виждате бъдещето на човечеството?
– Мъгливо.

37. А на България?
– България все още е част от човечеството.

38. Напишете своя мисъл или цитат, смисъла на който одобрявате?
– Заблуждавам се, следователно съществувам!

Книгите на Георги Данаилов тук