Начало / Интервюта / Салман Рушди: Не бих се крил, ако времето се върне назад

Салман Рушди: Не бих се крил, ако времето се върне назад

Салман Рушди е британски писател, роден през 1947 г. Известен е най-вече с произведенията си „Сатанински строфи” и „Среднощни деца”, но е написал и други книги, голяма част от които преведени на български. Печелил е „Букър” и други литературни награди. Съвсем скоро излезе автобиографията му „Joseph Anton”, в която той разказва за живота си и за годините, прекарани в нелегалност. Припомняме, че иранският религиозен лидер Хомейни поиска главата на Рушди след публикуването на „Сатанински строфи”. За мемоарите си Салман Рушди говори пред „Ню Йорк таймс”.
–––––––––––––––-

Всичко с изгнанието и т.н. се случи доста отдавна. Защо решихте чак сега да пишете за него?
–    Всичко опира до инстинкта. Дълго време изобщо не исках да пиша подобна книга. Смятах, че е прекалено трудно от емоционална гледна точка да се връщам към това време. Но трябваше да го направя в един момент. Един писател не губи инстинктите си. Затова си водих дневник тогава. Защото напрежението, комплексността, бързината, с която се случваше всичко – нямаше как запомня всеки детайл.

Защо в трето лице?
–    Не исках да звучи като признание или тирада. Нито пък дневник или книга за отмъщение, за изразяване на резултата. Знаех какво не искам да бъде, но не и какво искам да бъде. Много пъти опитвах, но се отказвах. Накрая осъзнах, че нещото, което най-много ме дразни, е повторенията в първо лице. Постоянно „аз”, „мен”, „случи ми се”, „аз почувствах”, „аз направих”, „хората за мен” и т.н. Просто абсурдно нарцисистко. Тогава реших да го направя като роман, за някого в трето лице. Това беше ключа, един вид „Сезам, отвори се!”.

Значи „Joseph Anton” е роман, а не просто произведение, подобно на тези на Кафка, където някой е принуден да бяга и да се крие. Вие описвате много детайли от връзката си с Мариан Уигинс. Хората може да смятат, че тези подробности не са необходими.
–    Кое не е необходимо? Имам гледната точка на Русо за тази книга – никой не ме е накарал да я напиша, нали? Ако човек пише подобно нещо, по-добре да го напише максимално близо до истината.  Елизабет ( третата му съпруга – бел. ред.) поиска да махна нещо и аз го направих. Мариан не е изявявала подобни претенции.

Зад книгата има по-голяма идея. Трябва да документира нещо важно, нали?
–    Аз попаднах в това, което се нарича историческо събитие. Също така политическо, интелектуално, морално. Не толкова искането на моята смърт, колкото войната срещу радикалния ислям, където участвах в малка битка. Има много хора, които говорят неща, на които моят отговор няма да бъде никакъв друг, освен „не”. Кастрация на жени – това е лошо. Да убиваш хора, защото не харесваш идеите им – също. Трябва да има някакви универсални правила за разграничаване на доброто от злото. В противен случай, няма нужда да живеем в морален свят.

Колко време ви отне, за да напишете книгата?
–    Две години и половина. Като се има предвид, че е над 600 страници, за мен е бързо. Такава книга обаче се пише по-бързо, защото знаеш какво се е случило. От началото знаех гръбнака, първата сцена, последната сцена.

Смятате ли, че това, което ви се случи, промени нещо?
–    Някои британски мюсюлмани смятат, че са грешили. Други използват аргумента за свободното слово: „Ако ние можем да казваме това, което искаме, нека и той има тази възможност”. Така че, някакъв процес на научаване се осъществи.

Научихте ли нещо полезно, докато се крихте?
–    Научих как да шофирам така, че да знам дали ме следят или не. Когато си на магистрала, за да разбереш дали някой те следи, трябва рязко да променяш скоростта. Ускоряваш до 100, после намаляваш до 30 и обратно. В град пък сменяш постоянно посоката, обикаляш, търсиш обратни завои. С две думи, караш като идиот и ако някой друг кара като идиот, не е без причина.

Какъв съвет ще дадете на някой, който изпадне в подобна ситуация?
–    Ще бъдат два съвета, всъщност. Единият е свързан с психиката, другият е по практичен. Първо, без компромиси. Знай кой си, какво си направил и защо си го направил. Стой зад думите и постъпките си. Другото е, аз не бих се крил, ако времето се върне назад. Бих казал: „Имам къща. Прибирам се вкъщи. Охранявайте ме”.

Свързани заглавия
Салман Рушди: Всяка книга те учи как да пишеш
Салман Рушди е мишена в иранска видео игра
Салман Рушди: „Сатанински строфи” трудно ще бъде публикувана сега”

Книги от Салман Рушди тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

eko

Цветелина Спиридонова: Намираме се сред океан от красота

Художничката показва на децата как да спасим моретата и океаните „Великото приключение на малкото китче …