Лира Литературно-рекламна Агенция
Рей Бредбъри почина на 91 години на 5 юни. До последния си миг той беше влюбен в живота. Авторът на „Марсиански хроники”, „451 градуса по Фаренхайт”, „Вино от глухарчета”, „Сбогом, Лято” остава в историята като един от най-креативните умове в литературата. Едно от нещата, с които ще се помни Бредбъри, са предсказанията, които прави в творчеството си и които по-късно се случват, почти както той ги е описал години по-рано. За тях и за житейската си философия „Грандмастер” говори в интервю с официалния си биограф Сам Уелър, взето през 2010 г. и публикувано в brainpickings.org.
–––––––––––––––––
Как предсказа всичко това, Рей? Как се сети за всички тези технологии?
– Тайната на живота е да бъдеш влюбен, а когато си влюбен, си способен да предсказваш. Тогава получаваш каквото искаш. Не просто предсказваш неща, а ги осъществяваш. Трябва да бъдеш дзен будист като мен: да не мислиш прекалено много, а да действаш.
Винаги си обичал обществените библиотеки. Можеш ли да разкажеш история, свързана с тях?
– Когато завърших училище, бях планирал да отида в колеж, но нямах пари. Тогава реших, че не трябва да се тревожа, задето нямам пари за колеж – сам ще се образовам. Тръгнах по улицата, видях библиотека, влязох и започнах. Повтарях упражнението 3 пъти в седмицата през следващите 10 години. Това им е най-хубавото на библиотеките – не искат пари. Ако искаш да се образоваш, отиди в библиотеките. На 28 години аз завърших образованието си там.
Винаги си подкрепял изследването на Космоса. Защо това е толкова важно за теб?
– Защото ще живеем вечно, ако отидем в Космоса. Ако отново се върнем на Луната, не трябва да се връщаме, а да построим база. След това трябва да пренесем цивилизацията на Марс. След 500 години трябва да сме го направили и дори да сме продължили нататък във Вселената. Само в такъв случай имаме шанс да живеем вечно. Затова вярвам в изследването на Космоса.
В какво трябва да инвестираме, за да подсигурим бъдещето си?
– В пътуването в Космоса. Не трябваше да напускаме Луната. Трябваше да построим база там, за да може след 40 години да отпътуваме за Марс. Трябва да станем марсианци. Аз съм марсианец и подканвам и другите да станат марсианци. Трябва да цивилизоваме Марс, след което да продължим във Вселената. Така ще подсигурим бъдещето си. Още тази година трябва да бъдат дадени пари на НАСА, за да построят каквито ракети е необходимо, за да се върнем на Луната.
Ако имаше машина на времето, в кой момент от живота си би се върнал?
– Във всеки един момент. Всеки момент от живота ми беше невероятен, обичал съм го и съм го вкусвал. Защото си останах момче. Човекът, който виждаш в момента, е 12-годишно момче, което се забавлява. И ще си остана момче завинаги.
Хората често използват думата „порасни”. Ти порасна ли? Как успя да запазиш връзката с детето в себе си през годините? Много хора не успяват.
– Връзката се запазва, като откриваш нови неща всеки ден. Не се тревожиш за бъдещето, за миналото – просто изследваш. Ако си динамичен, няма смисъл да се притесняваш за възрастта си. Аз си останах дете, защото децата тичат навсякъде, никога не спират. Те не поглеждат назад, а просто тичат. Това съм аз, едно малко момче, което тича.
Книгите на Рей Бредбъри тук
