Начало / Любопитно / Червената армия: падението след победата

Червената армия: падението след победата

Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия, отбелязва dw.de. Австрийската писателка Барбара Щелцл-Маркс в книгата си „Stalins Soldaten in Österreich“ („Войниците на Сталин в Австрия“) вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.

След капитулацията на Германия на 8 май 1945 г. на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците – общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.

Още през септември 1945 г. на маршал Конев, главнокомандващ групата армии „Център“, му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за „преустановяване на мародерствата“ и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.

Алкохолни ексцесии, плячкосвания, изнасилвания

Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. „Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз“, отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани „морално разложени“ военнослужещи.

Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи (НКВД и МВД). На тези хора било възложено да „прочистват“ австрийската територия от „престъпни елементи“ и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953 г., когато умира Сталин, в московския затвор „Бутирка“ попадат над 1000 австрийски „шпиони“, които били разстреляни, а труповете им – изгорени.

Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се „алкохолни ексцесии“. Армейското ръководство дори признава, че „почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици“. Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки – от страх, че може да става дума за жени, които са „оръдие в ръцете на западни разузнавания“, все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.

Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс т. нар. деца на руснаци в Австрия са били поне 20 000 – предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.

„Никога няма да успеем да ги застигнем“

Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.

Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: „В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани“. После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато „моето семейство страда от глад и няма какво да облече“. Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз „никога няма да успее да застигне и надмине Европа“.

Подобни изводи в полза на „капиталистическия враг“ не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

224706_b

Да следваш последните птици на света

Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново Нежен и лиричен разказ за себеотрицанието в името на обещание, …