Някои от житейските ни предизвикателства включват хора, които като че ли сме срещали и преди, или такива, които ни дразнят, влудяват и дори нараняват така, че да се развиваме по начин, който не сме си и представяли. Всъщност, оказва се, че нищо чудно душата ни да е „подписала” преди прераждането си договори с тези хора. В един такъв договор и двете страни изразяват съгласието си да преминат заедно през определени изпитания по време на новото въплъщение, които ще подпомогнат духовния им прогрес.
Наистина ли избираме родителите си, за да се справим с определени проблеми, поставени от тях? Избираме ли децата, братята и сестрите и брачните си партньори? Очевидно е, че някой житейски предизвикателства по пътя на душата налагат да бъдем заобиколени от хора, които като че ли поддържат тези предизвикателства или ни помагат по пътя. Такива хора наричаме сродни души и след малко ще се спрем на тази тема. Но първо, преди да стигнем до т.нар. колективни прераждания, нека да си поговорим за възможните взаимоотношения, за сложния танц на преплетените съдби и заплетените житейски сценарии.
Идеята, която стои зад договорите на душата, е, че във всеки от нас е съдържа частица, която винаги знае не само какво се е случило в минали съществувания, но е наясно и с бъдещето ни развитие. Тази частица, разбира се, е нашата душа, и въпреки че умът ни има малка или дори никаква представа за това скрито познание, душата го пази преди, по време на и след раждането. Ние използваме интуицията, вътрешния си глас и понякога дори мъдростта на другите хора, за да сме настроени на вълните на тази информация и да не губим посоката си.
Мислете за себе си като за духовно същество, преживяващо човешки опит. Духът във вас знае къде трябва да отидете и кой трябва да ви придружава. Знае го предварително. Ето защо пътят ви е осеян със знаци и ако им обръщате внимание, те ще се погрижат да се движите напред, да напредвате чрез житейските уроци и, надяваме се, да преодолеете препятствията, за да избегнете повторно връщане в същия клас и поправителни изпити.
Астролозите твърдят, че времето, мястото и датата на раждането ни създават резонанс, т.е. вибрационен модел, който служи като пътека за земните ни търсения. Ние използваме нашата интуиция, инстинкти и внушения, за да срещнем хората, които са ни необходими и които ще ни помогнат да стигнем от точка А до точка Б. Същите тези способности ни помагат да вземем решение, което ни води на правилното място и в правилното време, за да получим следващото парче от пъзела на живота ни.
Това, че имате сключен договор на душата с определен човек, не означава, че той ще ви направи щастливи. Всъщност, договорът на душата може да значи връзка с някой, който ще ви причинява големи страдания, докато и за двете страни срокът на договора изтече. Пример за това е историята на една жена, която не се разбира добре с майка си. Майката винаги е била властна жена и дъщерята страда от това. Тя е неспокойна, депресирана и позволява на околните да се отнасят с нея като с изтривалка за обувки. Жената започва да усеща дори физическо страдание, което вярва, че е причинено от отношенията й с нейната майка.
Един ден просто й писва и избухва срещу майка си в пристъп на ярост. Разгаря се страхотен скандал, но часовете минават и тонът на диалога изведнъж се променя. Дъщерята започва да слуша – наистина да слуша – разказа на майка си за това как нейната майка се е грижила единствено за себе си и се е отнасяла зле с нея в детството й. Дъщерята започва да изпитва съпричастност и състрадание към по-възрастната жена. От друга страна, в майката се надига чувство на вина и срам за това, че е прехвърлила гнева си върху дъщерята, която заслужава единствено любов. Внезапно пред двете се отварят вратите към истинското помирение и разбирателство. След две години упорита работа и терапия дъщерята определя майка си като своята най-добра приятелка.
Договорът на душата е изпълнен, прошката и сближаването тържествуват и двете страни са постигнали напредък.
Примерът не означава, че всички договори на душата приключват с приятелство и любов между двете страни. В действителност, с изтичането на договора между двама души те могат да осъзнаят, че са изпълнили поставените си цели и е време да се разделят. Точно това се случва понякога при бракове, в които партьорите са се хванали за гушите и взаимно се влудяват. Договорът е валиден, докато и двете страни не научат урока си. Веднъж осъзнали какво причиняват на себе си и един на друг, партньорите могат да си простят и да продължат напред, като прекратят договора помежду си и се отправят към нови уроци и преживявания. Въпрос на личен избор е да останеш с някого, ако договорът на душата с него е изпълнен. Тези двама души могат да запазят приятелството си или никога повече да не влизат в контакт един с друг. След изтичането на договора двете страни решават кое е най-доброто за тях.
Пример за колективен договор на душата може да бъде случка от миналото, когато въоръжен мъж открива стрелба към група хора в ресторант, убива седем души и ранява други пет. За нас това е ужасна трагедия, която се случва случайно или заради решението, взето от въоръжен и психически нестабилен мъж. Но хората, които вярват в договорите на душата, ще кажат, че всички участници в трагичния инцидент, включително оцелетите и свидетелите, имат уговорка да бъдат точно там, където са били в този момент. А убитите служат на много по-висша цел, отколкото ние бихме могли да проумеем. Цялата случка е част от договор, който всички участници са подписали дълго преди да се преродят на Земята, и макар че изглежда като трагичен инцидент, тя може да бъде катализаторът, който тласка всеки един от хората към индивидуалната му съдба.
Няма доказателство, че нещата се случват точно така. Няма обективно научно потвърждение. Но убедеността в договорите на душата е доста по-удобна от случайните прояви на насилие и би могла да обясни защо, наистина защо, когато срещнем нов човек, ние се чувстваме така, сякаш го познаваме цял живот. Случвало ли ви се е?
„Съдба срещу свободна воля“ тук