Лира Литературно-рекламна Агенция
Златко Ангелов е роден във Варна през 1946 г. Завършва медицина, след което става преподавател по анатомия във Висшия медицински институт във Варна, а от 1983 г. работи като участъков лекар в София. През 1992 г. се премества в Канада, където работи и завършва медицинска социология. От 1999 г. живее в Айова, САЩ. Автор е на мемоарната книга „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ (2002) и на сборника с разкази и новели „Еротични спомени“ (2012).
––––––––––––––––
След сексуалната революция през 70-те днес сякаш се наблюдава своеобразно възраждане на еротиката. Да вземем големия търговски успех на заглавие като “Петдесет нюанса сиво”.
– Категорично не е възраждане, а упадък. Технологиите позволиха на хората да се свързват бързо с всичко в света. Особено на ниво текст. И всички решиха, че щом е толкова лесно да четат, значи много лесно могат и да пишат.
Авторката на въпросната книга отначало пишела неща за себе си. Широко е разпространено на запад това явление “fun writing” (писане за удоволствие) – да си разкажеш онова, което те вълнува. В качеството си на домакиня жената имала доста свободно време и публикувала онлайн. Другото огромно предимство – интернет пространството дава неограничен достъп до широка публика – без издател, но и без определени критерии все пак.
Това е посредствена литература, поднесена обаче увлекателно. Някои говорят за явлението “лека порнография”- в случая жена споделя собствените си сексуални преживявания. Моето лично мнение е, че сексът е интересен само когато е свързан с любовта. Но другият – случайният, епизодичният, масово се практикува и ако живее човек в Америка, ще види, че само за това се говори. Смята се за нещо като хигиена на личността. “Фън” е да изпиташ удоволствие, да прекараш в забавление своя ден. В никакъв случай не е порнография, нито пък еротична литература, това е писане за секс – леки интриги, обрати в живота и други подобни. Там обаче няма любов.
У нас има празнина по отношение на еротичната проза и този вакуум се запълва от една спорна, ще я нарека “приложна езотерика”. Тя е красива по звучене, има силно терапевтично въздействие. Говоря за притчово писане от типа на Хорхе Букай. Секс за душата. Лек пробив на ниво масова литература направи “18% сиво“ на Захари Карабашлиев. (По ирония заглавието леко съвпада с гореспоменатото).
– Аз направих една отрицателна рецензия за тази книга, макар че сме приятели, и той разбра. Но когато излезе сборникът ”Симетрия” му върнах като комплимент това, което съм му “взел” с критика за “18% сиво”. Там има много силни разкази.
Емигрантската вълна български автори по принцип се фиксира върху политика. Макар че наблюдавам как тази нагласа постепенно отшумява. Вие защо се насочихте към еротика?
– Интересен въпрос. Аз смятам, че политиката заема малка част от душевността на човека. Ние по принуда се занимаваме с нея. Но животът ни се състои от нашите чувства. Да намерим някого, когото да обичаме, да имаме деца, на които да дадем толкова любов, че и те нас да обичат по същия начин. Тази взаимност създава най-голямото удовлетворение на човека. Но и най-големите грехове, трудности и престъпления. Любовта е нашата същност.
Имате твърде милостиво отношение към България.
– Напротив, всеки го носи. Въпросът е доколко човек съумява да го прояви. Тук е големият упадък – литературата вече не играе възпитателна роля , каквато е играла за моето поколение. Още от училище тя ни се даваше и в този смисъл ние бяхме образовани. И аз завинаги съм запомнил за себе си, че истината за живота, за културата на чувствата , може да се научи от книгите. Такова нещо вече не виждам. Това обяснява защо се насочвам към любовта.
Възможна ли би била Вашата книга тук преди 25 години?
– Не, тогава нямаше как да познавам емигрантската съдба. Но и светът преди 25 години не беше толкова раздвижен.
Как формирахте характерите на Вашите герои?
– Избрах петима мъже и една жена, исках те да бъдат успешни, игнорирах трудностите на адаптацията, когато отиваш на Запад и т.н. Успелият човек, освободен от мъките на интеграцията, мисли и чувства по друг начин. Тогава той осъзнава желанието да започне живота си от нула, да го постави на съвсем нови морални, емоционални и други основи. И как се влияе от всички грешки, които е направил в миналия си живот. Най-вече от това, че е следвал своите сексуални импулси без да усеща последствията от тях. Защото понякога последиците от секса са ужасни. Те могат да бъдат изнасилване, раждането на дете без отговорност в каква среда ще бъде отгледано или че когато се развеждаш му нанасяш травма, много по-страшна отколкото на самия себе си. Докато трае сексът не мислим или мислим предимно за себе си.
Всичко това е повлияно от собствения ми опит. Осъзнал съм прегрешенията в своя живот и затова ми се иска да пиша в тази посока, не за бъда моралист, това не е морална литература, а за да покажа, че хората всъщност страдат и то, когато мислят, че са най-щастливи.
Можеше ли да постигнете по-голяма експресивност на езика? Вашите “Еротични спомени” безспорно вълнуват, но лъха и една старомодна меланхолия, да – чувствени са, сантиментални, но за млад човек това не е ли непознат израз на емоция? Простете ми крайността в сравнението с автори като Д.Х.Лорънс, Мишел Уелбек…
– Това е много тънък въпрос – за възприятието. Д.Х.Лорънс е творил във време, когато викторианските нрави са били твърде строги, тогава за секс е недопустимо да се говори и той е останал като синоним на тази литература, защото е бил възприет с възмущение, той се налага чрез отрицанието. Читателите са се наслаждавали на неговата проза тайно.
Мишел Уелбек е песимист по природа и във Франция битува образът му на мизантроп – той нарочно скандализира с говоренето си за секса по начин и на език, който самите французи не използват.
Много е важно в каква среда излиза една книга. Трудно ми е да преценя сегашните българи, живеещи в тази трудна обстановка, доколко биха се вълнували от чувства, които, както казахте, може би изглеждат старомодни. От друга страна са вечни. Склонен съм да поема този риск. Защото на онези, които имат достатъчно валенции в душата си, това ще им напомни, че те съществуват – макар наглед да ги няма.
Сега преживяваме криза и емоциите имат други езикови еквиваленти, но дълбочината на чувството е неизменна.
Защо сборник с еротични разкази, а не роман? Ако предположим, че основната читателска аудитория са жени, те имат необходимост от континуитет – действието да е продължително. Мъжете притежават особен вид еротична памет, тя е фрагментарна, помнят отделни детайли.
– Интересно, не съм за замислял за друга форма. Историите са написани по реда, в който възникват, с изключение на последните две. Те вървят от кратка към по-сложна. Героите изразяват аналогични ситуации, които са в един общ контекст. Имам идея за роман, който ще е по-семеен, тип сага и там ще е заложена такава продължителност на сексуалното.
Какво Ви предстои в близко бъдеще?
– Участието ми в “Аполония” и представянето на сборника “Еротични спомени”, на 2.09.2012 г.
Интервюто взе Людмила Еленкова
Свързани заглавия
Михаил Неделчев: Америка на Златко Ангелов е моята Америка
Михаил Неделчев представя „Еротични спомени” на Златко Ангелов
„Еротични спомени“ тук
