Магьосникът от Буенос Айрес

24.08.2012 Автори

Борхес:

Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от ХVІІІ век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.

––––––––––––––––––––

Хорхе Луис Борхес е литературната икона на Южна Америка. Писател, есеист, поет и преводач, смятан е за един от най-изтъкнатите автори на ХХ век. През 60-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.

Борхес е роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес в образовано семейство от средната класа, живеещо в скромния по това време квартал „Палермо”. Баща му – Хорхе Гийермо Борхес Хаслам, е адвокат и преподавател по психология. Майка му – Леонор Асеведо Суарес, е преводачка и произлиза от стара уругвайска креолска фамилия, играла активна роля в испанската колонизация на Южна Америка.

През 1914 г. семейството му се премества в Женева. Три години по-късно Борхес се запознава с поета Морис Абрамович, с който поддържа близки отношения до края на живота му. През 1918 г. завършва Женевския колеж, а след края на войната се мести често, заедно със семейството си, и живее в Лугано, Барселона, Майорка, Севиля и Мадрид.

През този период Борхес се запознава с творбите на Артур Шопенхауер и „Голем“ на Густав Майринк, които оказват влияние върху неговото творчество. В Испания се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети.
В началото на 20-те години се завръща в Аржентина, където си създава стабилна репутация. През 1930 г. Нестор Ибара го нарича „великият апостол на криолизма“, прославящ латиноамериканския регионализъм.

Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 г. „Всеобща история на безчестието“. Последната му книга е „Атлас” (1985) – избрани стихове, фантазии, записки от пътешествия.

Борхес умира на 14 юни 1986 г. в Женева от рак на черния дроб.

Борхес за книгите и писателите тук