Лира Литературно-рекламна Агенция
Знаете ли, че Марсел Пруст се е срещал с Джеймс Джойс, Салвадор Дали – със Зигмунд Фройд, Мерилин Монро – с Никита Хрушчов?
Новоизлязлата книга „Hello Goodbye Hello: A Circle of 101 Remarkable Meetings” (Здравей Довиждане Здравей: 101 забележителни срещи”) на Крейг Браун разказва за неизвестни запознанства между известни личности, съобщи flavorwire.com. Изданието съдържа информация за изключително любопитни истински истории за класици, звезди и зли гении и тяхното общуване помежду им.
Сайтът дава за пример забележителната среща между Пруст и Джойс на 19 май 1922 г. в хотел „Мажестик” в Париж.
Придирчивият французин предпочитал да си прекарва времето в спалнята и изпитвал отвращение към частните партита за отбрано общество. Британските меценати Сидни и Вайълет Шиф обаче точно тогава организирали в хотела тържество в чест на балета на Дягилев и силно желаели и Пруст да присъства. На събирането били поканени още Игор Стравински, Пабло Пикасо и Джеймс Джойс.
Знаейки за особеностите на Пруст, който щял да е най-голямата забележителност на партито, домакините не му връчили официална покана, а писъмце, в което го канели да отскочи при тях след вечеря.
Гостът Клайв Бел си спомня как в 2.30 през нощта едно дребно конте с ръкавици влязло в помещението – самият Пруст. Той бил настанен между Стравински и Сидни Шиф. Писателят се опитал да направи комплимент на музиканта колко добре свири Бетовен. Стравински му отвърнал, че ненавижда германския композитор и намира, че последните му сонати са много зле.
През това време Джойс изпъшкал. Пруст използвал случая да му се представи. Двамата писатели често били сравнявани от критиката, обикновено във вреда на Джойс. Как е протекъл разговорът между двамата е трудно да се определи, тъй като седем свидетели представят седем различни версии:
1. Според приятел на Джойс Пруст попитал: „Обичате ли трюфели?” и получил утвърдителен отговор.
2. Според графиня de Clermont-Tonnerre:
Пруст: Никога не съм чел работите Ви, г-н Джойс.
Джойс: И аз никога не съм чел Вашите, г-н Пруст.
3. Според писмо на Джойс години по-късно: „Пруст предпочете да си говори с графините, докато аз предпочетох техните камериерки.”
4. Какво разказва Джойс на свой близък приятел: „Разговорът ни се състоеше предимно от думата „Не”. Пруст ме попита познавам ли негова творба. Казах „Не”. Домакинята ни го попита чел ли е „Одисей” – и той отвърна „Не”. И така нататък. Ситуацията беше просто невъзможна: Денят на Пруст тъкмо започваше, а моят беше на края си”.
5. Според друг приятел на Джойс Пруст попитал ирландеца 3-4 пъти дали имат общи познати, назовавайки имена, и всеки път получавал отрицателен отговор.
6. Уилям Уилямс твърди, че Джойс започнал да се оплаква от постоянното си главоболие, а Пруст му отговорил, че стомахът му го убива. Така двамата се извинили и напуснали партито.
7. Форд Мадокс Форд свидетелства, че двамата наистина си тръгнали, след като изтъкнали здравословни проблеми, но преди това се опитали да завържат разговор, като всеки ползвал цитати от собствените си творби. Неуспешно.
Домакинята все пак твърди, че вечерта продължила в апартамента на Пруст, който обаче викнал такси за Джойс, тъй като твърде много се прозявал. И докато ирландецът се прибирал омерзен, французинът пил цяла нощ шампанско.
