Лира Литературно-рекламна Агенция
По отношение на книгите винаги съм споделял мнението на Оскар Уайлд за трите вида, което гласи: книги, които трябва да бъдат четени, книги, които трябва да бъдат препрочитани и книги, които никога не бива да бъдат отваряни.
Допреди една година ми беше приятно да чета Дейвид Балдачи (предимно през отпуските и на плажа, защото лятото е класическо-задължителен период за кримки и трилъри) и бях почти сигурен, че книгите на Балдачи принадлежат към първата група. Преди около двадесет дни обаче излезе на български последната му книга „Дяволският квадрат” пак с главен герой Стоун (след предишните 3 заглавия, в които беше Шоу), прочетох я за 2 дни и….о, чудо, взех отново „Собствено правосъдие”, предишната със същия герой, уж за да си припомня някои неща и…пак я прочетох. Оказа се, че наруших принципа. Изненадах себе си. Но това не е сериозен проблем, мисля.
С две думи, за всички онези, които харесват Балдачи: купувайте, четете и се кефете.
