Лира Литературно-рекламна Агенция
Буенос Айрес се гордее с напомнящите на пещери книжарници, отворени след полунощ, широките булеварди, по които са скитали литературни величия като Хорхе Луис Борхес, кафенетата, които сервират огромни порции говеждо месо и червено вино, или дори странният неоготически небостъргач „Паласио Бароло“, вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Сега писателите имат още една причина да живеят тук: пенсиите, отбелязва „Ню Йорк таймс”.
Буенос Айрес отпуска пенсии на издавани писатели по програма за укрепване на „гръбначния стълб на обществото“, каквато е целта на съставителите на закона. След като законът неотдавна влезе в сила, над 80 писатели получиха пенсии, които стигат близо 900 долара на месец и допълват оскъдните пенсионерски доходи.
„Програмата е страхотна, защото с нея онези от нас, които са посветили целия си живот на литературата, се чувстваме достойни“, заяви 71-годишният Алберто Лаисека. Той един от авторите, които получават пенсия. Написал десетки хорър романи, сред които „Градината на говорещите машини“ и „Приключенията на професор Еусебио Филигранати“.
Пенсиите показват как Аржентина се стреми да подкрепи една от най-силните литературни традиции в испанскоезичния свят; веднага се сещаме за Борхес, прочутият писател на кратки разкази и поет. Но Аржентина се гордее с класически творби като „Факундо: цивилизация и варварство“, крайъгълен камък от ХІХ век на латиноамериканската литература от Доминго Фаустино Сармиенто, станал президент на Аржентина.
Аржентина даде на света редица други известни писатели през ХХ век, като романистите Ернесто Сабато и Роберто Арлт. През последните години Буенос Айрес се радва на възраждаща се литературна сцена (от 22-ата автори, избрани неотдавна от списание „Гранта“ за най-добри романисти на испански, 8 са от Аржентина). Освен пенсиите, Буенос Айрес предлага субсидии на независими издатели и освобождаване от данъчни облекчения при купуване на книги.
Литературните пенсии показват как Аржентина – въпреки приликите с Европа в някои от зелените райони на Буенос Айрес, напомнящи на Лондон, Париж и Будапеща – сега е алтернативна реалност в някои основни сфери. Докато някои европейски страни обсъждат строги мерки за икономии, за да ограничат големите бюджетни дефицити и да овладеят разточителните социални държави, Аржентина разширява своите социални програми. Докато европейските страни съкращават социалните облаги, Аржентина отпусна пенсии през последните години на над два милиона души, работили в частния сектор, в опит да намали неравенството. Допълнителни пенсии получиха и аржентинци, живеещи в чужбина, някои от които са били извън страната в продължение на десетилетия.
При президентката Кристина Фернандес де Кирхнер, социалните разходи се увеличиха в други сфери, включително изплащането на помощи на бедни семейства и програми като „Футбол за всички“, в които правителството покрива таксите за излъчване на футболни мачове, така че хората да ги гледат безплатно. Но със забавянето на икономическия растеж, бързо растящата инфлация и ограничаването на достъпа до твърда валута, се засилват опасенията, че системата за социални плащания няма да издържи.
Мнозина писатели, както и някои законодатели настояват, че тази система е стабилна. Законът в Буенос Айрес, одобрен в края на 2009 г., получи подкрепата на различни политически партии, с едно ярко изключение. Партията на Маурисио Макри, десен бизнесмен, който е кмет на Буенос Айрес, се въздържа при гласуването.
Сега има планове да се отпуснат литературни пенсии и извън Буенос Айрес. Хуан Карлос Хунио, депутат, който подкрепя Кирхнер, отново внесе за обсъждане закон, с който пенсиите за писатели ще се отпускат в цялата страна. Това ще даде финансова стабилност на стотици по-стари писатели в провинции е.
„Голям оптимист съм, че нашият законопроект ще бъде одобрен“, каза Хунио. „Това ще е признание за изключителната роля на писателите в изграждането на нашето общество“.
В Буенос Айрес критериите за получаване на пенсия са стриктни. Писателят трябва да е най-малко на 60 години и да е автор на най-малко пет книги, публикувани от известни издателски къщи. Не се полага пенсия на писатели, които издават сами книгите си. Автори на трудове по право, медицина и техническа литература не могат да подават документи, тъй като пенсиите се дават само на писателите на художествена литература, поезия, есета и пиеси.
В някои изключения, когато автор е издал по-малко от пет книги, комитет за оценка, чиито членове са от организации като Съюза на аржентинските писатели и литературния факултет на Университета в Буенос Айрес, решава дали да отпусне пенсия въз основа на признания като литературни награди.
Пенсиите (на вниманието на англогоезичните писатели, живеещи извън Аржентина) се отпускат само на аржентинци, живели поне 15 години в Буенос Айрес; творбите им трябва да са на испански или на някой от диалектите, на които се говори в Аржентина. Пенсията на всеки отделен писател се изчислява според имуществото и другите му доходи, така че доходите на писателите над 60 години да се изравнят с основната заплата на общинските служители.
