Лира Литературно-рекламна Агенция
Тази стихосбирка най-неочаквано ме върна в 80-те, когато преписвах стиховете на Петя Дубарова на ръка и чаках всеки нов брой на “Родна реч”, за да прочета рубриката за изгряващите звезди в поезията.
От предговора й, написан от поета Георги Константинов – редактор на списанието тогава, разбрах, че Анелия Янковска е изгряла именно в “Родна реч” и това ме потопи в носталгията по ученическите ми години, точно както поетесата е потопена в цялата си стихосбирка.
Уютността на писането от 80-те явно не е избягала от поезията на Янковска дори 30 години по-късно и, както казва Константинов, днес се завръща “върху крилете на гълъб”. Героинята на тази лирика със сигурност не иска да порасне, едно младо момиче наднича между редовете на четирите цикъла стихотворения – то тича босо, копнее за море, любов, вечност, споделеност. Светла тъга рамкира стихосбирката и като леко избледняла черно-бяла фотография те кара да се взреш и да се разпознаеш.
