91 години от смъртта на Александър Блок

07.08.2012 Автори

Най-влиятелната фигура в руския символизъм – Александър Блок, умира на днешния ден преди 91 години само на 40. Авторът на „Стихове за прекрасната дама” и „Дванадесетте” извървява бързо пътя от символистичната образност до грубата революционна действителност. Стиховете му са живата история на Русия в началото на ХХ век – от имперското величие и салонен лукс до болшевишкия ботуш и глада. Нежният поет става жертва на компромиса, който прави – да служи на съветската власт вместо да емигрира. Болшевиките го впрягат в пропагандата си, превръщат го в совй агитатор, отнемат правото му на свободно писане и го убиват в духовен смисъл. Блок се разболява от студа и глада, който владее следреволюционния Петроград и умира със съзнанието, че е изгубил себе си, както споделя в едно от писмата си.

Трагичната му съдба все пак завършва дойстойно: през февруари 1921 г. – малко преди да почине, поетът държи страстна реч „За мисията на поета” на вечер, посветена на смъртта на Пушкин. Блок се явява във фрак, с дама под ръка във вечерна рокля и по този начин се опитва да отхвърли „работническата поетика”, която му налагат.

Ето някои от стиховете му за прекрасната дама:

Ты отходишь в сумрак алый,
В бесконечные круги.
Я послышал отзвук малый,
Отдаленные шаги.

Близко ты или далече
Затерялась в вышине?

Ждать иль нет внезапной встречи
В этой звучной тишине?

В тишине звучат сильнее
Отдаленные шаги,
Ты ль смыкаешь, пламенея,
Бесконечные круги?

* * *

В передзакатные часы
Среди деревьев вековых
Люблю неверные красы
Твоих очей и слов твоих.

Прощай, идет ночная тень,
Ночь коротка, как вешний сон,
Но знаю – завтра новый день,
И новый для тебя закон.

Не бред, не призрак ты лесной,
Но старина не знала фей
С такой неверностью очей,
С душой изменчивой такой!

* * *

Одинокий, к тебе прихожу,
Околдован огнями любви.
Ты гадаешь. – Меня не зови –
Я и сам уж давно ворожу.

От тяжелого бремени лет
Я спасался одной ворожбой,
И опять ворожу над тобой,
Но неясен и смутен ответ.