Лира Литературно-рекламна Агенция
Миналия месец съдът в Кьолн обяви, че практиката да се обрязват еврейски и мюсюлмански деца може да се квалифицира като престъпление, тъй като им причинява телесна вреда. Според магистратите ритуалът може да се извършва само на пълнолетни хора по тяхно желание. Причината за съдебното решение е случай с мюсюлманско дете, на което е трябвало да бъде оказана спешна помощ, след като било обрязано. В Германия има около 120 хиляди евреи и 4 милиона мюсюлмани и съдебният акт предизвика гняв у тях. По този повод faz.de интервюира един от известните германски писатели от турски произход – Феридун Заимоглу. Той е роден през 1964 г. в Турция, но от 1965 г. живее във Федералната република. Носител е на престижни литературни награди.
––––––––––––––––
Вие травматизиран ли сте? След като сте германски мюсюлманин и сте получили от родителите си, по Ваши думи, „пруско-османско възпитание”, значи със сигурност са Ви обрязали като дете.
– Предишният ден майка ми ме хвана за ръка и ме поведе по улиците на квартала. Бях пременен с бял костюм – като принц. Децата идваха да ме докоснат, млади жени и възрастни дами ме галеха по бузите и косата. Освен че ми даваха кураж, те ми се и радваха. Получих малки подаръци.
Привечер на следващия ден дойде сюнетчията. Той проведе разговор с мен като с малък мъж. Седях на стол, а от двете ми страни бяха чичовците ми по бащина и майчина линия. Всичко стана скорострелно – докато се огледам, вече бях на раменете на майка ми. Роднини и приятели ръкопляскаха и викаха „Свърши се, слава на Господа!”. Бях се превърнал от необрязан в обрязан мюсюлманин.
Лекари, юристи и други експерти обаче виждат в този акт нанасяне на телесна повреда и нарушаване на правата на децата. Вие как мислите?
– Това ми напомня на дебатите за забрадките, за които също се твърди, че нарушават правата на жените. За тези, които мразят мюсюлманите, това е така. Небеса, тук става дума само за отрязване на едно парченце кожа – за какви телесни повреди говорим?
Докъде могат да се разпростират правата на родители спрямо децата им, когато става дума за религиозно възпитание? Тук става дума за правото на неприкосновеност на тялото на едно малко дете.
– Алкохолиците, бащите насилници и майките с болни амбиции вредят повече на децата си. Обрязването не е генитална промяна, не е ампутация, нито кастрация. Няма нужда държавата да се намесва, защото иначе на вярващите може да им хрумне „да откажат да дадат на кайзера това, което му принадлежи”.
Движението срещу обрязването произхожда от Съединените щати. През 1997 г. Роналд Голдман пише в книгите си за скритата травма, която то причинява. Оттогава ритуалът бързо спира да се практикува и в момента само 55% от американците са обрязани – но все още са мнозинство. Какви ще са последиците от сегашните дебати?
– Каквито бяха след тези за забрадките – никакви. Агитаторите, които си изкарват парите като говорят срещу исляма, сега са решили да се занимават с долницата на мъжете. Често граждани, които не могат да кажат едно правилно изречение на немски, ме заприказват. И сега ме питат дали съм бил обрязан. Германия става за смях.
За пет минути слава един враг на исляма е готов на всичко. Днешните актьори на религиозната критика са невротици. Те искат да унищожават, преследват, цензурират. Обрязването не подлежи на сделки, то е наредено от пророка. Вярващият вярва. Либералът се огъва и навежда, докато божията любов се превърне в идеен тапет.
Може ли да се говори за културна борба между секуларизъм и религия?
– Призовавам към владеене на емоциите. Разни нахали се маскират като борци за култура и хуманисти. Те дори не могат да кажат буква по буква думите свобода и човешка любов. Стойте настрана от тях.
Тези турци, араби и африканци само мърсят Германия и Европа и са същински паразити. Европа сгреши много като допусна Третия свят в своите земи. Това е краят на нашата култура и цивилизация. А вече една трета от България е напълно турцизирана и ГЕРБ ни продаде на Анкара и Ердоган. Нашата хубава страна загива! Идете в Кърджали или в Търговище, за да се уверите!