Лира Литературно-рекламна Агенция
„Атлас” ще свири на 6 август вечерта в Бургас на откриването на фестивала „Четящият човек”, организиран от веригата книжарници „Хеликон. Рок групата е създадена през 1985 г. от Петър Писарски, като съставът й се мени през годините.Тя става една от най-известните в началото на 90-те години, когато хитовете й се пеят от всички български рок и ню уейв фенове. „Атлас” редува концерти, клубно свирене и работа в Европа. Миналата година групата издаде албума „Между вчера и утре”.
–––––––––––––––––––
Ще участвате на откриването на фестивала „Четящият човек” – това случайност ли е или закономерност? Вие сте група, която държи на качеството на текстовете, нали?
Поканата за нашето участие в „Четящия човек” не е случайна. Наистина много държим текстовете на нашите песни да бъдат стойностни и да носят послание към слушателите. Затова, освен наши, имаме песни по текстове на Георги Константинов. Захари Иванов, Ваня Щерева…
Какво ще свирите за четящите Ви почитатели? Имате огромен репертоар.
Включили сме в концерта много познати и харесвани песни като „Играта свърши”, „Капка от любов”, „Есенни цветя”, но също и песни от последния ни албум „Между вчера и утре”, който излезе миналата година. Ще покажем и последните ни видеоклипове с мултимедия.
Кое е по-значимо за една добра песен – музиката или текстът?
Според мен добрата песен е единство и съчетание на текст и музика. Ако едното е за сметка на другото, песента страда.
Четете ли поезия и изпитвали ли сте влияние от някой поет?
Лично аз предпочитам да пиша поезия, отколкото да чета, макар да не звучи скромно… Харесвал съм стиховете на Валери Петров и доста съм ги чел като по-млад. Но най-вече Стефан Цанев е вълнувал младата ми душа… преди много години.
През „Атлас” са минали много добри музиканти. Можете ли да посочите кой е бил най-четящият от тях?
Помня, че Дони много обичаше литературата. Но и аз съм голям почитател и съм ужасен, че новите поколения предпочитат компютъра пред една хубава книга. Чета и до днес с голямо удоволствие, но истински книги. От хартия.
Вие сте от малкото групи, които, въпреки променените музикални вкусове, продължават напред. Имате ли обяснение защо чалга културата, за съжаление, властва по нашите географски ширини?
Всъщност чалгата властва в България. В Сърбия тяхната фолк музика е много по на място и дори доста песни ми допадат. А и като текстове са пълни с емоция. Подозирам, че чалга културата беше наложена на поколенията като част от плана народът да затъпее и да стане универсален „консуматор”. Тъп народ – весели властници…
А поп музиката няма шанс за лоялна конкуренция. „Те” си имат телевизии, радиа, истински продуценти. Ние, поп и рок музикантите, нямаме нито едното, нито другото. Дори от 2-3 години българската музика липсва по националното ни радио! Заместена е от португалска, германска, френска и английска музика, подбирана без вкус и без повод. Само да не е национална. Така и разпознавам „Хоризонт”, когато съм в къщата ми на река Дунав. Ако чуя румънска, знам, че съм на румънска станция. Ако чуя сръбска – Сърбия. Ако чуя бразилска или френска – радио „Хоризонт”!
Какво се случва с рока – „Играта свърши“ ли или не?
Рокът в България става като джаза – за ценители. Много жалко! Но винаги ще има почитатели на тази музика.
Задава ли се нова качествена генерация от млади рокаджии?
Има много интересни и добри нови групи. Радвам им се много. Жалко, че рядко намират изяви по медиите. Има и доста некачествени, но с добър PR. Което е друг проблем на поп музиката – парите.
Какви са отношенията Ви с българските „рокдинозаври”?
Много приятелски. Дори подготвяме нещо голямо, което, надявам се, скоро ще зарадва поколенията, израснали с музиката на групи от нашата генерация.
През годините експериментирахте в различни стилове. Това беше въпрос на еволюция или? Сега накъде?
Винаги сме се стремили да експериментираме и да търсим нови стилове и да не си омръзваме на нас и на слушателите. Тази година правим по-електронни песни с китарни рифове, но май от септември ще опитаме отново акустичното звучене.
Кой е любимият Ви писател? Препоръчайте книга.
Любими писатели имам много – Илф и Петров, братя Стругацки… Но напоследък много ме впечатли едно фентъзи, колкото и странно да звучи – „Мечът на истината” от Тери Гудкайнд – заради социалната нишка, вплетена умело в екшън сюжета, и приказните герои и създания. Чета и езотерика с голям интерес.
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия
Свободен интернет достъп по време на фестивала „Четящият човек”
Валди Тотев: Чест и удоволствие е да участвам във фестивала „Четящият човек“
Уникален уъркшоп по „Бързо четене” и „Ефективно помнене” на фестивала „Четящият човек
”Народният театър „Иван Вазов” на фестивала „Четящият човек”
С рок концерт по стихове на български поети ще се открие фестивалът „Четящият човек”
Първо издание на фестивала „Четящият човек” в Бургас
