Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е юрист, но има фин литературен стил. Роден е в Сливен, но София е неговият град. Българин е, но перото му е сравнимо със съвременниците му в Западна Европа.
Един от най-изящните български писатели от първата половина на ХХ век – Константин Константинов (1890-1970), е роден на 3 август. За жалост, днес той е напълно непознат на читателите, а творчеството му се изучава единствено във филологическите факултети. Прекрасните му приказки все още се четат на малките деца, но името на автора им едва ли говори нещо на масовия читател.
За всеки, който иска да усети пулса на икономическия, литературния и обществения подем преди преврата на 9 септември 1944 г., мемоарите на Константинов „Път през годините” са най-добрият източник на информация. Те излъчват носталгия, пропити са с мъка по „изгубеното време”, защото разказват за младостта на най-добрите „изгубени” литературни поколения на България, които едва ли някога ще се повторят.
Като техен съвременник, Константинов написва литературната история на страната в рамките на половин век – нещо, което никой друг не успява да направи. Перото на спомените му е сравнимо с това на Цвайг и Стайнбек.
Разказите на белетриста са на онова ниво на психологизъм и индивидуализъм, за което Пенчо Славейков пледира в началото на века и което, на фона на вековната изостаналост, тогава изглежда непостижимо. Константинов обаче го постига и изящната му проза днес е удоволствие за четене – отлежала като хубаво старо вино, тя носи незаменимия вкус на онези времена, за които днешните поколения могат само да съжаляват.
Книги от Константин Константинов тук
