Национален литературен конкурс „Рада Казалийска”

31.07.2012 България

Столичното читалище „Добри Чинтулов – 1935″ обявява Национален литературен конкурс „Рада Казалийска” в памет на първата българска поетеса и светска учителка в Родопския край.

Регламент:
До две стихотворения, а за разказ или есе, до три печатни страници.
– непрофесионални автори.
– без възрастови ограничения.
– непубликувани творби .
– три имена, адрес и телефон за контакт.

Материалите за конкурса да се изпращат в плик на адрес: гр.София – 1172 – ж.к. „Дианабад“ бул. „Никола Габровски“ № 55, НЧ „Д.Чинтулов“-1935″ – за конкурса
Или на
e-mail: dobri.chintulov@mail.bg

Краен срок за изпращане на творбите – 1 септември 2012 г. Награждаването ще се извърши на 1 ноември 2012г. от 18.00ч. в салона на читалището.

Коя е Рада Казалийска?

Името на първата българска поетеса-монахиня и учителка в Средните Родопи, е почти непознато. За нея е писано главно в регионалния печат в Смолянско. Родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково (дн. квартал на Смолян). За първи път новобългарското училище се открива през 1842 г., а учителка става Рада Казалийска. Тя е седмото, най-малкото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. Баща й се занимава с търговия на шаяци и гайтани. В дома им често гостува Димитър Минчев – Гайтанджията, от когото научават, че в Карлово и Калофер са открити първите новобългарски училища. Въодушевен от идеята и в с. Райково да бъде открито училище, Вълчо Казалията изпраща дъщеря си Рада да учи в училището на известния по това време Райно Попович, където в продължение на четири години се учи на българско четмо и писмо, след което баща й я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). През двете години на обучение там тя изучава и богослужебния ред. След време казва: „Ако не беше дошъл баща ми да ме забере, аз щях да приема монашеския чин и да остана там, в манастира.”
Тя е първата българска възрожденска поетеса-монахиня. Странно е, че и сега нейното име не занимава литературните историци, а поезията й е един вик за българщина, патриотизъм и национална гордост. И си струва да направят това. Написала е две стихотворения „На баща ми” (1852 г.) и „На майката и нейната реч”(1853 г.). Стихотворението „На баща ми” е написано в акростих с текст: „В чест на покойния ми баща Вълчо Казалията”. Но още по-странно е, че досега няма училище или улица на нейно име. А една такава инициатива би подействала не само възпитателно, а и би засилила националната гордост на родопчаните. Защото Рада Казалийска е надскочила рамките на една обикновена преподавателка.
В книгата „Девическият манастир „Св. Въведение Богородично” и метосите в Калофер” монахиня Валентина Друмева споменава името на Рада Казалийска, като пише следното: „Умряла с псалтир в ръка, а показалецът й сочел следния стих: Ти ме водиш на златни пасбища и ме поиш на тихи води”.

Източник: Мария Антонова , dveri.bg