На 17 юли преди 124 години се ражда Шмуел Йосеф Агнон – израелски писател, един от първите представители на съвременната литература на иврит. През 1966 г. Агнон е удостоен с Нобелова награда за литература, заедно с поетесата Нели Закс.
Агнон е роден под името Шмуел Йосеф Халеви Чачкеш в Бучач, Галиция (днес в Украйна). Баща му – Шалом Мордехай Халеви, е посветен за равин, но се занимава с търговия с кожи. Агнон получава първоначалното си образование от своите родители. От ранна възраст започва да пише на иврит и идиш. През 1903 г. публикува първото си стихотворение, посветено на кабалиста Йосиф дела Рейна, и през следващите няколко години пише още стихове и разкази, които са публикувани в Галиция.
През 1908 г. Агнон емигрира в Палестина и се установява в Яфа. През същата година публикува повестта си „Изоставени съпруги“. Тя е подписана с псевдонима Агнон, който той приема официално за свое фамилно име по-късно – през 1924 година. През 1910 г. „Изоставени съпруги“ е издадена на немски език и става първото му преведено произведение.
Преди началото на Първата световна война заминава за Берлин, където през 1920 г. се жени за Естер Маркс. Там се запознава и със Салман Шокен, който става негов издател и му осигурява редовен доход, така че да се занимава изключително с писане. В Германия започва да събира фолклорни сказания – сборниците оказват влияние върху неохасидизма. През 1924 г. пожар унищожава всичките му ръкописи.
През 1924 г. Агнон се връща в Палестина и окончателно се установява в Йерусалим. През 1929 г. библиотеката му отново е опожарена. През 1931 г. издава първия си роман, „Сватбен балдахин“, който го превръща в централна фигура в литературата на иврит. Умира през 1970 в Йерусалим.