Начало / Любопитно / „Бургас. Сантиментални истории”

„Бургас. Сантиментални истории”

 

 

Книгата „Бургас. Сантиментални истории” на Георги Чалдъков е в процес на подготовка за печат.
Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г., Бургас. Ръководител на Учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна; гл. ред. на Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease; организатор на Биомедицински форум. Програма за непрекъснато медицинско образование; председател на Българско дружество по клетъчна биология. Гост-професор в Kanazawa University Medical School (Kanazawa, Japan), Nis University Medical School (Nis, Serbia), Institute of Neurobiology and Molecular Medicine, National Research Council-European Brain Research Institute (Rome, Italy). Консултант в Центъра по нутригеномика към Медицинския университет, Варна. Научно-изследователска област: васкуларна биология, адипобиология, невробиология, нутригеномика. Член на международни научни организации: International Atherosclerosis Society, European Atherosclerosis Society, International Academy of Cardiovascular Sciences, European Vascular Biology Society, European Cytoskeletal Club, Japan Pathology Society, American Diabetes Association.

БУРГАС И БУРГАЗЛИИТЕ

Не на всеки е дадено край море да живее, Манолаки.
Керана Ангелова, “Вътрешната стая”

В една своя статия за ноосферата академик Владимир Вернадски (1863–1945) пише: “Ако на всеки човек се даде един квадратен метър и се поставят всички хора един до друг, те не биха заели дори цялата площ на малкото Боденско езеро на границата между Бавария и Швейцария. Останалата повърхност на Земята би останала безлюдна. По този начин цялото човечество, взето заедно, представлява нищожна част от масата на веществото на планетата” – наближаващите седем милиарда човека представляват само 0.000000026 процента от общата биомаса на Земята.
А бургазлиите? – преди 100 години са били около 15 000, сега са 209 615 (и още “толкова” по света). Силата на бургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разума и сантимента им и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие и бохемство. Всички пътища водят към Бургас (omnes viae Burgas ducunt) – затова започвам с една сантиментална история, станала преди много години на плажа под Морското казино, където спасител е бил Петко Благоев – Пандира. За да привлече вниманието на аудиторията, той заставал на моста и през рупора викал: “Идвайте, мостът тръгва за Поморие!” А, когато времето е ветровито: “Днес морето е в ремонт и мостът няма да пътува за Поморие.” Акустичната енергия на рупора му разтърсвала Централния плаж и Морското казино и както казваше Пандира: “рикошираше в телата на гларусите и мачтите на корабите”.
“Големият взрив” на телекомуникациите става обаче извън пределите на бургаския плаж. Той се осъществява със сигнали от устройството на Самюъл Морз, след години наречено “морзов апарат” – на 24 май 1844 г. с изпращането от Вашингтон до Балтимор на текста “Ето какво създаде Бог”. През 1897 г. Гулиелмо Маркони прави първото трансатлантическо безжично пренасяне на сигнали от Морзовата азбука – от Корнуол в Англия до Signal Hill в Сейнт Джонс, Канада. Следват великите майстори на информационната глобализация: Бил Гейтс (Microsoft), Стив Джобс (Apple), Тим Бърнърс-Лий (www – world wide web) и момчетата от Харвард, които направиха Face Book: Дъстин Московиц, Едуардо Саверин, Крис Хюз и Марк Зукерберг, който бе избран от TIME за Person of the Year 2010.
А рупорът на плажа бе поставен в историческия музей в Бургас – под него пише “Ето какво създаде Пандира”. Днес чрез интернет, Face book, flash mob и други електронни технологии “бургазлиите започват да прослушва цялата Вселена” И както писа Йордан Радичков: “ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето, населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето.”
“Като отговор на официалното невежество и високомерие…. в Бургас трябва да се ходи с широко отворена душа” (перифраза от книгата „София, мислена в пространството и отвъд времето” на арх. Христо Генчев).
БУРГАС: БЕЗКРАЙНИЯТ ГРАД

От римския поет Вергилий знам, че “Земята е божие дело, градът – на човека”. По-късно от течните разговори с бургаския архитект Неделчо Карабелов и от книгите на професор Христо Генчев научих, че за етруските, траките и римляните “градът, макар и малък, е олтар на Всемира”. Също така, че аxis mundi (лат. “оста на света”) на София е планината Витоша и черквата “Света Неделя”, на Рим – Forum Romanum, на Гърция – Делфи и Олимп, на Япония – планината Фуджи (особено когато си в подножието й и гледаш как охлювът на Кобаяши Исса “бавно, бавно се катери” към върха).
За мен бургаският аxis mundi, по-точно axis urbi (оста на града), е “Александровска” и посредата “Часовника” (пъпът на Бургас – umbilicus urbis Burgas) – тя е оста “Север-Юг”, cardo-то, около което се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – “на залива закрила,/ строга и любовна светлина” (Христо Фотев).
Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големия христиански кръст в света, изграден от улиците “Богориди”-“Фердинандова” (бургаската Via Sacra) и “Александровска” (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.
Много години преди това авгурът (гадателят по полета на гларусите и чайките) е направил limitation – отграничаването на града: впрегнал в плуг бяла крава от вътрешната страна и бял вол – от външната страна. Орал така, че заораната пръст се прехвърляла навътре и така очертавала градската стена. Сега гларусите и чайките виждат, че от двете страни на “градската стена” е написно SVFB – Salutationem Vobis Facio in Burgas (Добре дошли на всички в Бургас). Не – FUB (Fines Urbis Burgas – Край на град Бургас), като онова FCD (Fines Coloniae Deultensium), изписано на граничната колона на римската колония Деултум, днешното село Дебелт.
Защото Бургас е безкраен град – човек, който го посети, винаги го носи със себе и така градът присъства навсякъде по света. Научното обяснение на тази сантиментална история е известно само на професор Иван Карайотов и неговата съпруга Петя Кияшкина.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226478_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (3 май – 9 май)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Глина от Виктория Бешлийска 2. Живот в скалите от Мария Лалева 3. …