Лира Литературно-рекламна Агенция
Тери Пратчет и Стивън Бакстър скоро публикуваха съвместната си творба „Дългата земя“. Книгата е издадена на английски от „Дабълдей“.
„Дългата земя“ представя два паралелни свята, които се преплитат. Те са много различни, но си приличат по едно – на тях никога не са стъпвали човешки същества. Книгата изследва темата затова как би съществувало човечеството, ако планетата Земя нямаше никакви природни ресурси, които да могат да се използват. Двамата автори говорят за съвместната си книга пред „Гардиън“.
Стивън Бакстър е британски писател, роден през 1957 г. Известен е с научно-фантастичните си книги. Има 4 награди от Британската асоциация за научна фантастика, както и други призове. Номиниран е 5 пъти за „Хюго“. На български са преведени книгите му „Първородните“, „Пространство“, „Нашественици във времето“ и др.
Тери Пратчет е британски писател, роден през 1948 г. Известен е с комичните си творби в жанра фентъзи. Той е най-продаваният автор в Обединеното кралство през 90-те години на ХХ в., а заради огромната си популярност е удостоен с престижната титла сър.
–––––––––––––––––
И двамата не се нуждаете от помощ, за да пишете бестселъри. Какво ви накара да обедините усилия този път?
Пратчет: Преди много години ми дойде идеята за „Дългата земя“. Но всеки може да има идея. Какво ще направиш с нея е по-важно. Написах няколко части от кратки разкази. Исках постепенно да изследвам тази тема. По същото време работех върху нещо от „Светът на Диска“. За добро или лошо, зарязах „Дългата земя“, защото „Светът на Диска“ беше нещо много популярно. „Дългата земя“ дълго време беше проект, с който не се занимавах сериозно никога, защото имах други неща за вършене. Понякога се чудя какво щеше да се случи, ако бях казал на глас идеята си още в началото. И веднъж се загледах в ръкописа и видях, че има хубави неща. Но ми трябваше някой, който наистина да разбере за какво става въпрос, защото историята е такава, че трябва да се разкаже от двама човека. А с него се познаваме отдавна…
Бакстър: Мисля, че от 20 години.
Веднага ли започнахте работа, когато отворихте темата?
Пратчет: Ами да. Аз винаги съм бил познат като фентъзи писател, той като писател на научна фантастика и често идеите ни си противоречаха.
Бакстър: Може да се каже. Макар, че често спорехме, бяхме много ентусиазирани. Трябва да се отбележи, че се допълвахме и обогатявахме един друг.
Веднага ли се замисли за Стивън, когато търсеше някой, с който да си сътрудничиш?
Пратчет: Да, абсолютно.
А ти какво си помисли, когато Тери ти каза за своята идея?
Бакстър: Вечеряхме заедно, когато той започна да разказва и да описва идеята си. След това разговора се разви и говорихме много дълго. Скоро след това той ми изпрати това, което беше написал и така започна всичко.
Работили ли сте заедно преди?
Бакстър: Ние двамата не, но с други сме се комбинирали.
Пратчет: Сътрудничеството с някого е наложително понякога. Както се знае, аз работих с Нийл Геймън за „Добри поличби“.
Можеш ли да сравниш Геймън и Бакстър?
Пратчет: Да, подобни са. Когато тогава работих с Нийл Геймън, той не беше още писателя, който сега всички познаваме. Дори аз не бях същия. Бяхме двама, занимаващи се с различни неща, справяхме се ОК. В крайна сметка, книгата се получи добре. Мисля, че и тази е на ниво.
Как точно си сътрудничите? Тери пише една глава, праща я на Стивън, Стивън я променя малко, после дискутирате, или…
Бакстър: Той предложи да си сътрудничим и прекарахме първите 6 месеца, разменяйки си имейли. Като тенис, само че вместо топка, си прехвърляхме идеи. Един уикенд се видяхме и седнахме, за да уточним кой какво ще прави. След това се захванахме за работа.
Пратчет: Каквото правеше единия, винаги минаваше и през другия. Нямахме против другия да прави промени, защото се уважаваме. Накрая Стивън обедини всичко. Беше много дълъг ден. Нанасяха се последни щрихи.
Бакстър: В един момент много се объркахме. Не знаехме кой какво е написал.
Някакви инциденти?
Бакстър: О, разбира се. Когато си сравнявахме черновите например. Беше сблъсък на его-та.
Защо смятате, че съвместната ви работа се е получила добре?
Бакстър: Защото всеки допринесе еднакво за крайния резултат.
Пратчет: Да, точно така. Моя беше само първоначалната идея.
Предстои ли ви да поемете отново заедно по пътя на приключенията?
Бакстър: Да, работим върху втората книга, продължението на „Дългата земя“
Значи става въпрос за поредица.
Пратчет: Да, цикъл. Мисля, че и двамата имаме цялостна идея. Споделяме еднакви виждания относно какво ще се случва. Освен това и двамата имаме почти еднаква представа относно как ще завърши. Но ще видим какво ще се случи.
Бакстър: Трябва да посочим пътя, по който персонажите ще вървят.
Пратчет: Точно така. Не знаем още колко ще продължава историята, но ако е дълго, трябва да измислим още герои, както и места. Хората винаги искат да разберат как се случва нататък. Книга 2 ще бъде свръзката между книга 1 и книга 3. Трябва да довършим започнатото в книга 1, след което да започнем това, което ще се случва основно в книга 3. Мисля, че така ще стане. Все пак трябва да има и определена история за книга 2.
Бакстър: Тери, престани да разказваш книга 2. Още дори не е написана.
Пратчет: Да, така е, но тези неща ги знаем вече.
Върху какво работите по отделно?
Пратчет: Книга за малко момче, което израства във Викториански Лондон. Как се „изкачва по дървото“. Особено интересни са моментите, когато среща препятствия.
Бакстър: Аз пиша трилогия. Засягам праисторически теми. Например – континентите още не са оформени по съвременния начин. Само че вместо ловци, има инженери, въобще високотехнологична култура. Относно темата за природните ресурси, много си прилича с „Дългата земя“.
Видео файлът тук
