Шилпи Гоуда, автор на „Изгубената дъщеря“: Ключът към преодоляването на проблемите е любовта в различните й форми

11.07.2012 Интервюта

Шилпи Сомая Гоуда е родена в Торонто, където родителите й емигрират от Бомбай. Завършва университета Станфорд с магистърска степен по финанси. От 13 юли на българския книжен пазар излиза дебютния й роман „Изгубената дъщеря“.
Преди да започне да пише, Шилпи работи като финансист в продължение на десет години. Сюжетът й хрумва през лятото на 1991 година. Тогава тя работи като доброволец в приют в Индия. Написването на „Изгубената дъщеря“ й отнема близо две години, но романът се превръща в сензация още с появата си на пазара. Той оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, правата за издаването му са продадени в 22 страни. „Изгубената дъщеря“ заема второ място в класацията на „Амазон“ за книга на 2010 година и трето в тази на списание „Ел“. Задържа се в топ сто на канадския „Амазон“ в продължение на 465 дни, като 15 седмици от тях прекарва на първо място.
„Изгубената дъщеря“ е най-продаваната книга в Канада за 2010 година и се нарежда в челните места на класациите в Израел, Полша и Норвегия. Номинирана е за редица престижни награди, сред които Международната награда на Ирландия за литература, най-добър дебют и за най-добра съвременна книга.
Живее в Калифорния със съпруга си и двете им дъщери. Тя вече работи и над втория си роман, който отново ще бъде повлиян от Индия.
–––––––––––

Откъде почерпихте вдъхновение за написването на „Изгубената дъщеря“?
– Като студентка прекарах едно лято в приют в Индия, където помагах на децата. С някои от тях създадох истинска емоционална връзка и те все още ми липсват. Често се събуждах посред нощ и се чудех какво ли е станало с тях: дали са успели да загърбят миналото и да постигнат нещо в живота си. Исках да разкажа историята на едно от момичетата и чрез написаното да й дам възможността да промени живота си. За мен от особена важност са културните различия, които формират характера на момичето. След това създадох историята и героите, позовавайки се по-скоро на въображението, отколкото на опита си.

Описанията на Индия в романа са впечатляващи, на моменти дори шокиращи. Това ли беше вашата цел?
– Индия е огромна страна, изтъкана от противоречия. Не бих могла да уловя и предам цялата й красота и тъмна страна, но се опитах да покажа поне частица от тях. Наболели въпроси като половата дискриминация например не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед. От една страна момиченцата често са били умъртвявани след раждането, което е довело до диспропорция на населението. От друга страна обаче, Идния си избра жена за министър-председател значително по-рано от много други държави. Опитах се да представя Индия така, както аз я разбирам – да покажа величието й, без да пренебрегвам недостатъците й.

Какво послание бихте искали да достигне до читателите на „Изгубената дъщеря“?
– Реших действието в романа да се развива паралелно в САЩ и Индия, за да предостави на читателите възможността да надникнат в живота на две семейства от различни култури. Посланието, което искам да достигне до тях е, че въпреки различията, които съществуват помежду ни, има всеобщи истини и избори, пред които всички ние сме изправени. Ключът към преодоляването на проблемите е любовта в различните й форми и проявления.

И накрая, бихте ли ни казали няколко думи за новия проект, върху който работите в момента? Ще има ли „Изгубената дъщеря“ продължение и ако да, кога да го очакваме на пазара?
– В момента довършвам втория си все още неозаглавен роман. Макар да не е продължение на „Изгубената дъщеря“, той доразвива някои от същите теми: тези за идентичността, културата и значимостта на семейството. Действието отново ще се развива в САЩ и Индия, но няма да издавам повече, за да не ви отнемам удоволствието от четенето. Обещавам, че ще си заслужава отделеното време!

Свързани заглавия
„Изгубената дъщеря“ от Шилпи Гоуда (отзиви и откъс)