Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 9 юли, се навършват 162 години от рождението на Вазов (1850-1921) – патриархът на българската литература. Нека да си спомним какво той казва за себе си и другите за него.
Откъс от речта на Иван Вазов по случай 70-годишнината му:
„Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолимата душевна жажда да служа на истината. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел-очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.“
ДРУГИТЕ ЗА НАРОДНИЯ ПОЕТ
Алеко Константинов: „Вазов сам си е звезда, звезда литературна, и никакви звезди, с истински или фалшиви брилянти, не могат да отличат неговите заслуги…
„в.“Знаме“, г.ІІ, бр.11,1894 г.
Тодор Влайков: „От ранни младини до преклонна възраст, чрез своето творчество той живее с народа си. Винаги и при всички случаи той споделя неговите радости и скърби, неговите копнежи и въжделения, неговите тревоги и вълнения, неговите възторзи и горчивини… Тази страна от творчеството на Вазов му спечели правото да бъде признат за народен поет.
„в. „Дума на българските писатели“, бр.5
Проф. Иван Шишманов:„Иван Вазов събираше като грамаден фокус в себе си светлинните лъчи на миналото, за да ги отрази веднага след това на всички страни, пречупени през призмата на неговия богат дух…Така, че човек не би се почувствал неудобно да говори за епоха на Вазов в историята на българската литература.“
Елин Пелин: „Можем ли да си представим какво би било без Вазова от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото, от тогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и да запечати така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката й гордост от сенките на миналото, всичката й вяра в бъдещето, всичката й наивна радост и трагична скръб в настоящето.“
в. „Развигор“,г.І, бр.39
Стилиян Чилингиров: „Настъпят ли мигове на изпитания народни, на народни подвизи и слава, душата му се разтваря да побере всички стонове, възторзи и сияния, за да ги отрази по-силни, по-мощни, по-светли. С оная сила и с онзи блясък, който може да ги предаде трайно на поколенията, та ведно с нас да преживеят и те еднакво нашите страдания и нашите радости.“
в. „Светлоструй“,г.ХІІІ, бр.2
Георги Мишев:Мисля, че ние, българите, подсъзнателно носим в себе си по нещо от творбите на Вазов. Единственият му конкурент е, навярно, Ботев, но Вазов още приживе е бил наречен народен поет – най-великото звание за един творец. (Друг въпрос е, че половин век, през режима на „народната власт“, думата народен бе умъртвена от прекомерна употреба за щяло и нещяло.)
www.lira.bg
