Германският белетрист и драматург от еврейско потекло Лион Фойхтвангер е роден на 7 юли преди 128 години в Мюнхен в семейството на фабрикант.
Той е един от големите критици на хитлеристкия режим още в зародиша му. Баварският писател жъне литературен успех с романите си „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ (1923), „Евреинът Зюс“ (1925), с трилогията „Чакалнята“, включваща романите „Успех“ (1930), „Семейство Оперман“ (1933) и „Изгнание“ (1940). Най-известните му произведения в световен мащаб са „Лисици в лозето“ (1948), „Гоя“ (1951), „Мъдростта на чудака“ (1952) и „Испанска балада“ (1955).
Когато идва на власт, Хитлер забранява книгите му и ги гори публично. В отговор писателят създава романа „Лъженерон“ (1936). Още с идването на нацистите на власт той се мести във Франция. Междувременно пътува до Съветския съюз и публикува истината за т.нар. Московски процеси и чистката на Сталин сред руския елит.
През 1941 г. Фойхтвангер емигрира в САЩ и живее в Калифорния до смъртта си през 1958 г. В изгнание публикува романите „Братя Лаутензак“ (1944) и „Симон“ (1944), завършва и монументалната си трилогия „Еврейската война“ (1932-1945).
Фойхтвангер пише и майсторски кратки разкази. В негова чест след смъртта му е учредена литературна награда за историческа проза.