На англоезичния пазар предстои да излезе книгата „Вярвяй ми, лъжа: Признанията на един медия манипулатор” на Райън Холидей. Той е маркетингов специалист и медиен манипулатор. Директор е на маркетинговия отдел на компанията за дрехи „Америкън Аперъл”. Освен това съветва авторите на бестселъри в листа на „Ню Йорк Таймс” Тъкър Макс, Робърт Грийн и Тимъти Ферис. Той е още колумнист за „Форбс” и „The Huffington Post”. Говори се, че за книгата си „Вярвяй ми, лъжа: Признанията на един медия манипулатор” е получил аванс от 500 000 долара от „Пенгуин”, но информацията е непотвърдена . Холидей говори пред huffingtonpost.com.
––––––––––––––-
Как се забъркахте в сферата на манипулацията в медиите?
– В първите дни от света на Web 2.0 навлезе т.нар. гражданска журналистика. Как всички ние оттук нататък ще променяме медиите, те ще показват само истината и т.н. И аз се хванах за тези думи. След като поработих това, обаче видях разликата между собствените си разбирания и реалността.
Какви бяха първите Ви стъпки в манипулирането?
– Работих за някого (няма да споменавам за кого) и искахме блогър да пише за определен продукт. Нямаше как да кажем на блогърите директно, защото така никога няма да пишат за нашия продукт. Вместо това, изпратих голямо писмо, като се представих за фен. Следващият ден – продуктът е в блога. Тези постъпки не са за гордост, но така се работи.
Някога хващали ли са Ви?
– Не. Научих, че дори проблемите да не са дълбоко под повърхността, никой не иска да погледне. Ако хората мислеха за това, което медиите пишат и пропагандират, много от рекламите нямаше да работят.
Искате да кажете, че никой никога не усеща играта, която играете?
– Особено в сферата на медиите, всеки работи под голямо напрежение в наши дни. Бих казал дори, че играта става по-лесна, вместо по-трудна.
Какво смятате за традиционните печатни медии?
– Онлайн цикълът води офлайн цикъла. Няма как вестниците да са първи с новините. Те могат да влязат по-надълбоко в история, намерена от блогър например.
Какво Ви мотивира да напишете тази книга?
– Това, което ме мотивира наистина, е да покажа, че има много паралели между журналистиката сега и преди 100-120 години. Само че тогава човек не се е абонирал за вестника, а го е купувал на улицата. И е взимал този с най-доброто заглавие. Много хора четат, например, вашата медия, но огромна част от тях поглеждат само някои статии, а не целия продукт. Това не е нещо ново, винаги е било така.
С книгата си се оплаквате от моментната платформа на медиите, нали?
– Първата половина на книгата е как медиите манипулират, а втората обяснява механиката на манипулациите. Истината е че съм недоволен накъде вървят нещата. Искам тактиките, които съм използвал, да не работят вече. Най-добрият начин да помогна за това, за който се сещам, е като ги обясня стъпка по стъпка.
Това означава, че това, което правите, вече няма да е ефективно.
– Да, някои от тактиките ще намалят значително своята ефективност. Аз обаче говоря повече за силите, които правят тези тактики успешни. Най-елементарният пример – ако на един блогър му се плаща за всеки човек, влязъл в неговата страница, ясно е какви новини ще избира да коментира и по какви теми. Играта на количество е сигурен път към дъното. Нещата се развиват точно по този начин.
Харесвате ли работата си?
– Има един девиз, че ако правиш добро, хората ще разберат – това е демокрацията. С времето видях, че това не е вярно. Работя само за хора, за които искам да работя, но за да им помогна да придобият вниманието и аудиторията, която заслужават, играя по правила, на които не съм се съгласил, но ги разбирам. Но ми идва много в един момент. С две думи – с книгата се опитвам да срина системата.
Какъв е идеалният развой на нещата?
– Когато хората започнат да разбират за какво става въпрос, на разни егоисти ще им бъде много по трудно да работят срещу интересите на своите клиенти.
А ако не се получи?
– Очевидно такива като мен ще продължат да се търсят.