Начало / Автори / Да си спомним за Кирил Христов

Да си спомним за Кирил Христов

Ексцентричният Кирил Христов, люшкал се между национализма и патриотизма, между модерната литература и традицията, е роден на днешния ден – 29 юни, през 1875 г. в Стара Загора. Макар и останал сирак, той успява да стигне до следване в европейските университети, бил е директор на университетската и народната библиотека в София, преподавал е, сътрудничил е на почти всички литературни списания.

За него литературният историк Светлозар Игов пише: „Със свадливия си егоцентричен нрав несъстоялият се вожд на българската модерна литература скоро влиза в конфликт с всички, приели го отначало възторжено, люшка се между патриотарски крясъци и мрачни прокоби, за да избяга задълго от България в горчиво изгнание. И трябва да отминат десетилетия, за да могат новите поколения да преоткрият в обемното му и неравно творчество (включващо освен поезия – романи, драми, мемоари, публицистика) скъпоценните лирически късове, с които остава в българската литература като един от големите й поети – майстор на пейзажната лирика, на жизнелюбиви изповедни пориви и на фолклорни стилизации.”

Поетът умира два месеца след деветосептемврийския преврат през 1944 г. и не успява да ни остави оценката си за това историческо събитие. Затова пък мемоарите му за София от годините на младостта му остават най-доброто, което е оставил в литературното си наследство.

Ето и две от емблематичните му поетични творби:

Лятна нощ

Мяркат се в утринна дрямка унесени
сини, далечни гори.
Ясни лазури, върху им надвесени,
пурпурен блясък покри.

Чезнат в небето звездици изгубени,
чезнат по шеметен път –
сякаш прощават се погледи влюбени,
сякаш сълзици горят.

Жени и вино! Вино и жени!

I
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие – към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!

II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е… – Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!

III
О, нека отлети живот крилат –
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
– Ах, тихичко ми пей, не ме буди!…

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

SONY DSC

Невена Басарова посрещна деца и родители в „Хеликон Витоша“

Авторката, основала популярната „Детска академия за добри обноски“, направи почивния ден в книжарницата на бул. „Патриарх Евтимий“ …