Лира Литературно-рекламна Агенция
Прозата на Владислав Христов е чиста наслада. Тя е като бижу, което не можеш да си купиш от магазина
Наскоро срещнах един мъж. Беше старичък, но това не му попречи да смаже сърцето ми. Яка работа! Като тежкотоварен влак. А беше и внимателно – нали знаете, пийваш си бирата – от онази в кутийките – и после, ей така безпричинно, без да мислиш за нищо, я смачкваш в ръката си… И звукът е един особен, приятен, чувстваш, че контролираш живота си…
Не знам какво общо има най-кратката проза по българските земи с тази лична история… Но искам да предполагам, че докосванията, катастрофите и взривовете, се случват в сърцето на метафората…
Прозичките на Владислав Христов не са “цветя на злото”. Те са от няколко реда. Но звучат като онези истории от 50 или 100 страници, които може би вече е старомодно да наричаме новели – дълги, ясни и наративни. Започват при вдишването, а при издишването са приключили и вече трополят в съзнанието и може би правят своите асоциативни подскоци или са потънали на дъното като тежък камък…
“ – Колко е хубаво, че си талантлив, казах му в един имагинерен разговор”
“ – Защо?, не ме разбра той.”
“ – Защото ще се бориш с тежестта на крилата си, усмихнах се малко страшничко.”*
Книгата носи невинното заглавие “Снимки на деца”. Но прозата на Владислав Христов е чиста наслада. Тя е като бижу, което не можеш да си купиш от магазина, нито да го намериш случайно, защото го е загубил някой. Можеш да получиш скъпоценното преживяване само като резултат от отдаването – естествено и спонтанно. Нужно е единствено да си в любовни взаимоотношения с литературата и да си верен на високите стандарти.
В тази проза няма да откриете протяжни вопли, мелодраматични поплаци, екзотични литературни хватки, тъга, настървение, гняв или агресия. Това е модерна проза. Пристига самоуверено и дръзко и ще настоява да ви обладае тук, сега, веднага, по всички възможни начини и много пъти. Като красив, може би леко меланхоличен, но чувствен и ненаситен любовник или като сексапилна, умопомрачителна и възбуждаща жена, която ще си поиграе с вас и ще си тръгне…
– You talkin’ to me? – питаше героят на Де Ниро във филма “Шофьор на такси”.
Вие ще чувате гласовете в себе си, ще разпознавате звуци, диалози, миризми, дошли от тези разкази и ще копнеете.
Талантлив е.
* Имах предвид стихотворението „Албатрос”от Шарл Бодлер, но после си спомних това четиристишие:
След скуката и след скръбта, със свойто бреме
притиснали живота в студената мъгла,
щастлив е който може с разперени крила
към светозарните земи да се възземе.
Ш. Бодлер, „Извисяване”, прев. Кирил Кадийски
Из книгата „Снимки на деца”
Авторът Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Интересите му са в областта на кратките литературни форми и фотографията. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През март 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine през 2007 г. и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема през 2010 г. Член на Световната хайку фондация. Негови хайку са публикувани в интернет-страници и списания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Haiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „Mainichi Japan“ и др. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор на благотворителният проект „Оризови полета“ – фотографии и хайку.
ДИМ
няма го слънцето го няма крака ми устните косата ми ушите има звуци тихи стъпки идва да ме вземе да ме загърне с пух от тюленчета да ми е топло казваш дупка е това адова смея се на очертанията ти така подвижни все по-приближаващи все по-сини като очи на полякиня ах тези славянски жени ах кожата им ах луничките по бузите капките дъжд мокро е това поле прилича на всички други полета където влюбените се гонят с вятъра той разбира се винаги ги настига и ги събаря на земята в идеални пози за любов после слуша само слуша обичаш ли ме малка курабийке с карамфил и канела обичам те наистина ли да съвсем наистина искаш ли да запалим цигара ще ти покажа как навахо гадаят по дима дали ще вали ще вали ли никой не знае със сигурност дори и самите навахо о господи не искам да вали ако завали ще трябва да се прибираме а не бива не и преди слънцето да е изгряло
ПЕТ И ПОЛОВИНА
тежестта на стъпките всяка по трудна от предишната нетърпението с което пъха ръката си в джоба за да провери дали е там ментовият бонбон когато тя най-после идва той си забравя името
ЯН НА БРЕГА
ян седи на брега приближавам се тихо съвсем тихо погледнат отзад е само едно яке малко тяло в голяма дреха защо е облякъл якето на баща си сложил е часовника му нахлупил каскета на десет метра от него клякам за да не го уплаша всяко рязко движение ще го накара да млъкне завинаги тогава няма кой да ми разкаже за делфина албинос и чудовището с три очи
ТЕЯ ЧАКА ВЛАК
безкрайни са й мислите въже по което той се изкачва нагоре все по-нагоре и няма връх зад облаците само нейният глас в мъглата му е ориентир следвай ме не се бави кратки са дните тук нощите студени но на кого е всъщност този глас след който той върви чии са тези мисли тъй безкрайни едва сега прекъснати от писъка на гаровата свирка
