На днешния ден, 25 юни, е роден Димитър Димов – писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.
Детството му минава в бащината му къща в Дупница, но е роден в Ловеч. Баща му загива в края на Междусъюзническата война. Според близките на Димитър Димов силното му влечение към уединение се е зародило още в ранното му детство. След смъртта баща му – Веса Харизанова (майка му), трепери над Димитър, като дори не го пуска да играе на улицата или го придружава, когато излиза при връстниците си. Димов е тихо и затворено дете с богато въображение. Определян е като „чудак“ от съучениците му и храни нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби – често рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се запазва като забележима черта на характера му през целия му живот.
През 1918 г. майка му се омъжва за Руси Генев — също офицер. Докато живее в София, Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба –„Тютюн”.
През 1928 г. Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През това време е силно ангажиран и когато завършва през 1934 г., като доктор по ветеринарна медицина, той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас.
От 1942 г. сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.
Димов е писател с подчертано демократични позиции, той утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Черпи идеи от Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и от творчеството на Октав Мирбо.
Емблематичният му роман “Тютюн” е ярък пример за груба партийна намеса в творческия процес на автора. Писателят е принуден да преработи книгата си да може да отговаря на политическата линия на управляващата партия.
Димитър Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.
„Ако Димитър Димов имаше възможност да живее в друго време и да има свободата да развива безпрепятствено своя талант, творчеството му щеше да има друг облик. Книгите му са белег на новаторски търсения и наистина открояващи се творби на своето време, но и днес те звучат съвременно”, заяви преди време съпругата му Лиляна Димова.
Книгите на Димитър Димов тук
Книги за Димитър Димов тук