Да си спомним за Чичо Стоян

21.06.2012 Автори

На днешния ден, 21 юни, е роден Чичо Стоян (1866-1939), с чиито стихове е израснало всяко българско дете. Той е един от най-талантливите представители на българската детска литература от началото на ХХ век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с детска поезия, десетки поколения знаят неговите „Играчка-плачка”, „Щъркел”, „Калинка”, „Анка и Писанка”, „Сърдитко”, „Таралеж” и др.

Стоян Михайлов Попов е роден е в пернишкото село Дивотино. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война. Мобилизиран е и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.

През 1892 г. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Творческият път на Стоян Попов започва през 1894–1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 г. издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“.
Ето някои от най-популярните му стихотворения:

При мама и при татко

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…