Драгомир Шопов е член на СБП и на СБЖ. Член е на Ус на Славянското дружество в България. Автор е на 30 книги – поезия и публицистика. Превеждан е на полски, руски, румънски, беларуски, финландски, френски, сръбски, английски и др. езици. В новата му книга „По хребета на дните” са включени интервюта, статии, бележки, критика, спомени изразяват позицията му по всички важни въпроси и която се е опитвал аргументирано да защитава. Много страници са посветени на някои от най-видните български писатели, с които е имал щастливата възможност да бъде в близки отношения.
„
По хребета на дните” писах доста години. Това, за времето в моето творчество не съм го замислял специално, то се е получило спонтанно. Колкото до прозореца, ще кажа, че той е без пердета, тоест всичко което аз имам като емоционална нагласа, като душевен строй, като настроение, то е открито. Нищо не съм скрил и най-новата ми книга, която представяме днес, ще убеди всички в това. Повечето от нещата в книгата са писани в годините на тъй наречения “безкраен” български преход, когато се загубиха много стойностни неща и когато се появи център за самочувствие на някои слаби автори. Повечето от тези неща са публикувани и са датирани. Опитал съм се да покажа вълненията на един човек, който живее с проблемите на своето време. Писателят се реализира в своето време. Покойната Елисавета Багряна ми казваше: „Драгомире, ако пишеш дори за едно дърво, пиши така, че да се разбере че е похитено от киселинните дъждове на нашето време”. Трябва да пишем за нещата, които пречат на струйката живот, тоест всичко което времето предлага, трябва да се модифицира в един творчески план и да се получи нещо, отговарящо на реалността. Пишейки за другите, аз създавам и моята духовна биография. Не може да бъде иначе. Аз се стремя да не изтъквам себе си в тези работи, но това е друго. Книгата е в две части, първата от които е свързана с мои съвременници, но вече хора от миналото – Чудомир, Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Андрей Германов, Павел Матев, Слав Христов Караславов. След известно време и ние ще се превърнем в минало, но важно е как човек се проектира със своето творчество, със своя характер, със своята гражданска, социална позиция във времето. Това е според мен важното. Разтревожен съм от все по агресивно настъпващата безграмотност и много искам да успея да напиша една книга за всички тези хора, за да останат в паметта на хората. Тези млади хора след време няма да знаят, както и сега, кой е Чудомир, кой е Емил Попдимитров. Правим нещата за интелигентните хора, които четат, но какво ще стане с другите? Страшното е, че точно тези малокултурни хора ще заемат все повече позиции в управлението на държавата във времето. Дано малко се раздвижи културата и да настъпят някои промени, иначе духовното падение на нацията ще бъде пагубно за нея.”
Източник: БНР
„По хребета на дните – спомени, статии, критика, интервюта“ тук
Лира Литературно-рекламна Агенция
