Лира Литературно-рекламна Агенция
Ако трябва да избера книга, чрез която да се представя, това е една от любимите ми – “Животът, начин на употреба” на Жорж Перек.
Разговор с писателя Весел Цанков, описал в една великолепна пародия българската действителност. Книгата му «Блогът на местния идиот» би могла да бъде разчетена като предизборна програма, фолклорен етюд и лирично отклонение за абсурда, в който живеем.
Пролетта традиционно изостри апетита и към книгите, като част от празничната еуфория. За да опровергая твърдението,че всички пишат, а никой не чете , зададох няколко «тематични въпроса».
………………………………………………………….
Помните ли първата книга, която провокира интереса ви към четенето?
Да, това е “Старогръцки митове и легенди”, преразказани от Николай Кун. Открих я пет-шестгодишен на едно море. Беше примерно 1970 година, отидохме на почивка в Слънчев бряг в станцията на службата, в която работеше баща ми. Там имаше малка библиотека и баща ми мъдро избра да вземе тази книга с истории, напомнящи приказки. След това две седмици всяка вечер в стаята четеше на глас за титаните и боговете, за Херкулес и Одисей, за разни чудовища и герои, аз лежах в леглото си и слушах като хипнотизиран и само като спреше, виках “Още! Чети още!”
Трийсетина години по-късно аз самият започнах да чета книги на дъщеря ми и всяка вечер като задрямвах четейки, а дъщеря ми ме събуждаше с «Их, бе тате!», се сещах за онези лета в Слънчев бряг и за старогръцките богове и герои.
Преди време пак разлистих “Старогръцки митове и легенди”, имам същото издание като онова, морското, и видях, че това не е върхът на изящната словесност, но все пак за мен тя продължава да е Книгата, която ми откри страхотния свят на книгите, благодарение на баща ми. Всъщност много по-добре го е казал покойният Ясен Антов в своята „Приключения с книги”, която започва с най-хубавото първо изречение, което съм чел някога: „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница”.
Възможно ли е да се четат няколко книги едновременно и забелязали ли сте какво произтича от това?
Да, напълно е възможно. Помня, че като деца с моите приятели четяхме точно така – по няколко книги едновременно. Тогава децата четяха много и това е напълно естествено – имаше една телевизионна програма, нямаше компютри и електронни игри. Всъщност и сегашните деца, въпреки че не четат чак толкова много книги, също отварят по няколко прозореца в браузъра и възприемат различна информация едновременно. Разбира се, да получаваш информация от книги е друго, но това е и друг въпрос.
Сега вече предпочитам да чета една книга, макар често да се улавям, че междувременно разлиствам и по някоя друга книга, особено като си купя нова, задължително й хвърлям един поглед “по диагонал”.
Докато четете, идентифицирате ли се с герои, събития и състояния?
Това му е най-хубавото на четенето! Четенето е творческо занимание, четейки, създаваш в главата си свой собствен “филм”, представяш си героите, местата, случките, допълваш ги със своя собствен опит или с въображението си. Читателят е творец, герой и дори Бог!
Заглавията, към които се връщате ?
Навремето с покойния вече писател Кръстьо Кръстев си говорехме как като боледуваме и задължително лежим в леглото с “Приключенията на добрия войник Швейк” в ръка. Като четеш как на Швейк му правят клизма в болницата и той вика на санитаря “ Не ме щади, помни клетвата си. Даже баща ти да е легнал тук или собственият ти брат, направи им клизма, без да ти мигне окото. Имай съзнанието, че върху такива клизми се крепи Австрия и че победата е наша” и някак си твоята настинка ти се вижда смешна.
Помня как веднъж наш приятел спомена, че не е чел култовата книга “Дванайсетте стола”. Веднага му бе наредено да я прочете и да се яви да сподели читателски впечатления. Тогава за първи път изпитах завист към човек, на когото предстои да се изкефи на хубава книга, която аз никога вече няма да мога да прочета за първи път. Има книги, които съм чел по много пъти, но никога не е като първия път, пак е много хубаво, но… От друга страна любимата книга е като дългогодишна любовница – и двамата знаете какво да направите за да ви е хубаво.
Според мен книгите могат да се разделят на книги, които стават за многократно четене и които не стават. Примерно романите на Тери Пратчет са страхотни, но при второ четене вече не са така интересни, докато “Пътеводител на галактическия стопаджия” може да се чете милион пъти.
Защо един толкова естествен човешки рефлекс – смехът, е толкова труден като жанр, или сме прекалено критични към него?
Наистина най-трудно е да пишеш хумор. Банална истина е, че е по-лесно да разплачеш човека. Освен това всеки смята, че разбира от хумор. И за капак колкото хора, толкова мнения кое е смешно и кое не е. Много по-лесно е да напишеш нещо за България, за майката и за човещината, да туриш и щипка хуманизъм, на върха на перото самочувствие, популизъм колкото поеме и готово, сериозният бестселър е написан.
Подобна рецепта за писане на хумор не смея да дам. Там наистина е Божа работа. Забелязал съм, че понякога много се старая, пиша-бриша, измислям вицове и лафове, а хората не се смеят на писанието ми. Друг път нахвърлям нещо набързо, колкото да изкарам някой лев, а се получава смешно. Това е единственият съвет, който мога да дам за смешно писане – пиши така, че и на теб да ти е забавно и се надявай, че вкусът ти ще съвпадне с вкусовете на възможно най-много читатели.
Представете себе си като книга, за кои читатели е предназначена?
Ако трябва да избера книга, чрез която да се представя, това е една от любимите ми – “Животът, начин на употреба” на Жорж Перек. Най-общо казано тя е сбор от историите на хората живеещи или живели в една сграда в Париж. Мисля, че и аз съм нещо такова – пълен съм с истории, които искам да разкажа на другите. За кого съм интересен? Надявам се, че за всеки, който иска да се смее, но и да мисли. Засега със смеха нещата са по-добре, но с напредването на възрастта и откъм мислене започвам да го натаманявам. Впрочем, да не разчитаме твърде много на мисленето, понякога смешката е по-точна. Пример: Наскоро прочетох, че през 1444 г. Никола Флавийски е отбелязъл „Откакто Гутенберг изобрети печатната преса, младежите вече не са същите. Потъне в книгата – никаква духовност.”
Фото:bnr.bg
