Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 15 юни, се навършват 140 години от рождението на Тодор Страшимиров – писател, публицист, драматург, революционен деец, политик. „Мъчно, тясно ми е — простор ми дайте“ е поетичният му дебют в шуменското списание „Искра”. През 1892 г. е публикуван и първият му разказ „Дулчев“ в пазарджишкото издание „Лъч. Страшимиров сътрудничи и за на „Ден“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Ново време“, „Социалист“, „Летописи“, „Просвета“, „Демократически преглед“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“ и други. Героите на разказите му са силни, гневни мъже, бунтари срещу неправдите на политическите и социални реалности.
Първата му повест е „Щастието на един век“. Автор е и на романите „Есенни дни“, „Смутно време“, „Вихър. С шопите към Цариград“, които са ценно свидетелства за драматичните конфликти в българското общество след Освобождението и първите години на ХХ век. Връх в творчеството е „Хоро” – роман за разпадането на общността и трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Гневният Страшимиров се оглежда и в недовършения му роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието.
Първата му пиеса „Сватба в Болярово“ (играна през 1900 г. от драматичната трупа „Сълза и смях“) е сценична разработка на „Есенни дни“. Двигател на драматичното действие във „Вампир“ са първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Опитът на Страшимиров да създаде комедията „Мрак“ е неуспешен. Комедията „Свекърва” е писана за откриването на Народния театър. Битовата тема за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и новия „градски“ начин на живот.
Автор е и на пиесите „Къща”, Пред Влахернските врата“,„Прилепски светци“ и „Отвъд“ и др. С „Ревека“, „Към слънцето“, „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“ търси мостове към модерната драма, опирайки се на мотиви от Ницше, Метерлинк и Пшибишевски.
Животът на Страшимиров е не по-малко интересен от многообразното му творчество. Роден е във Варна в семейството на дюлгер, преселник от Разлог. Негови братя са Тодор Страшимиров – социалист, разстрелян през 20-те години и Димитър Страшимиров – най-големият изследовател на живота и делото на Васил Левски и революционното движение през Възраждането.
През 1895 г. Антон Страшимиров заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.
След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898 – 1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев във Видин редактира литературното научнопопулярно списание „Праг“. Работи като учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899 – 1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства.
Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. В 1900 г. е делегат на Казанлъшкото дружество на Седмия македонски конгрес. Редактира вестник „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и списание „Звезда“ в Търново — от книжка 5, издава списание „Културно единство“ в Солун. При разкола във Върховния комитет подкрепя крилото на Христо Станишев – Тома Карайовов. Пише в легалния орган на ВМОРО „Дело“.
През 1902 г. е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС). От 1901 издава списание „Наш живот“.
Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на „Военни известия“ и сп. „Отечество“. След войните редактира сп. „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Сътрудничи на списание „Пламък“ на Гео Милев и печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 г. под негова редакция излиза вестник „Ведрина“.
Антон Страшимиров участва в създаването и на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов — обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия.
Умира във Виена на 7 декември 1937 г.
Книги от Антон Страшимиров тук
