Начало / Интервюта / Алис Хофман: Написах „Ледената кралица”, за да покажа на хората как да оцелеят

Алис Хофман: Написах „Ледената кралица”, за да покажа на хората как да оцелеят

Алис Хофман е американска писателка, автор на повече от петнайсет романа, станали бестселър по целия свят. По някои от тях са направени успешни филмови екранизации („Приложна магия”, „Речният цар”, „Аквамарин” и др.).
До дни на българския книжен пазар ще излезе последният й роман „Ледената кралица”.
В него ледът и огънят играят важна роля, но въпреки че авторката описва много детайлно света на природата – света, който виждаме, тя пише освен това и за свръхестественото, за света отвъд нашето зрение.
Предлагаме ви интервюто на Алис Хофман, дадено за Маями Хералд”.

–––––––––––

Флорида често присъства в романите ви. Сега тя е главен „участник” в „Ледената кралица”, където действието се развива основно в Орлон, Флорида, „гръмотевичната столица на света”. Каква е връзката ви с този щат?
–    Обичам Флорида. Като дете често ходех там с майка ми през зимата. Иска ми се да бях израснала в този щат. Имам чувството, че съм влюбена в природата на Флорида. Мястото, където ходехме, беше като мечта, като видение – единствената светла и ярка точка в живота ни. Спомням си как обикаляхме из парковете, които бяха единственото подобно място за забавление преди манията по „Дисниленд” – „Папагалската джунгла”, „Джунглата на маймуните”… Тези спомени от детството ми понякога са по-реални от това, което ми се случва в живота.

Героинята в „Ледената кралица” говори за разликата между приказките на братя Грим и Андерсен. Тя предпочита тези на Грим, както и вие. Защо?
–     Винаги ми се е струвало, че в приказките на Андерсен има малко повече поука за това как трябва да спазваш правилата, да бъдеш добър. Приказките на братя Грим са тяхната противоположност. Те отиват до най-дълбокото, там, където ви е страх да стигнете – като например да бутнеш вещицата във фурната. Това е начин да се справиш със страховете си чрез психологическо заместване – то просто не се случва във вашия дом. Приказките всъщност ни казват, че във всяка от тези истории има един дълбок психологически символизъм. В тях е заложено това, което наистина чувствате, най-дълбоките ви и мрачни емоции. Децата също изпитват тези емоции и да се преструваме, че това не е така, е непочтено.

По какво се различава писането за деца от писането за възрастни?
–     Когато пиша за тийнейджъри, се цензурирам по-малко. Позволявам си да стигна по-надълбоко, до дъното. Мисля, че младежите са по-склонни да приемат този вид сурово писане. Написах Green Angel (апокалиптичен роман за застрашения живот на планетата) след 11 септември. Написах го за тийнейджърите, за шестнайсетгодишното момиче, което някога бях аз самата. Чувствах се по-свободна така; дълго време след 11 септември не можех да пиша за възрастни, защото не разбирах техния свят.

Написали сте книгата „Moondog” със сина си. Какъв беше процесът?
–    Направихме го, когато той беше на десет години, а аз бях болна от рак. Исках той да знае с какво се занимава майка му. Процесът беше много дълъг – работихме по тази книга с картинки шест години, но беше забавно.

Какво ви вдъхнови за „Ледената кралица”?
–     Винаги съм се интересувала от времето, от климата, от природата. Това, което става през последните години – цунамита, земетресения, особено в Югоизточна Азия – е ужасно. Всички сме потънали във всекидневните си проблеми и после, в един миг, осъзнаваш колко сме нищожни и колко малко можем да контролираме живота си.
Обикновено не знам какво ме е вдъхновило за книгата, преди да я завърша. Тогава причината ми се разкрива сама. Честно казано, когато се замисля сега, ми се струва, че в „Ледената кралица” става дума за това как да оцелееш. Аз самата съм преборила рака; героинята в романа е ударена от мълния на мястото, където е и моят белег. Предполагам, че написах този роман, за да покажа на хората как да се справят, как да оцелеят и да се преборят – дори и със самите себе си.

В какво се крие магията за вас?
–     За мен магията е в писането. Странно е, че аз съм много аналитичен човек, много рационален, но писателят в мен не е такъв. Когато пиша, сякаш съм опиянена, сякаш съм взела наркотици или съм се напила с абсент например. Това е истинско предизвикателство за мен. Затова пиша толкова много. Писането е като сън, който продължава, когато вече съм се събудила.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

миряна башева

Непримиримата Миряна Башева отнесе своята лирична държава на по-добро място

Иван ГОЛЕВ Доколкото я познавах (повече от поезията ѝ и по-малко – лично) смея да …