На днешния ден е роден Уилям Бътлър Йейтс

13.06.2012 Автори

На 13 юни 1865 г. в Дъблин е роден Уилям Бътлър Йейтс – един от колосите на европейската литература. Смятан е за движещата сила на ирландското книжовно възраждане заедно с Лейди Грегъри и Едуард Мартин. Съосновател е на Народния театър на Ирландия, където е бил драматург в първите години на съществуването му. През 1923 г. получава Нобелова награда за литература „за неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“. Той е от малкото автори, които създават най-добрите си творби, след като са били удостоени с престижната награда.

Йейтс израства в семейство на художник – портретист. Майка му е домакиня, която забавлявала децата си с ирландския фолклор. Детството си прекарва в историческата област Слиго – мястото, където са се установили първите заселници на Острова. Поезия пише още в ранните си ученически години. Привлича го окултното и старите ирландски легенди. Търпи влияние от Пърси Шели и Едмънд Спенсър.

По-късно се стреми да създаде собствен поетичен стил. Привлича го традицията на езическа Ирландия, запазена в обичаите и вярванията на ирландските земеделци. Възраждането й, създаването на ново автентично ирландско съзнание стават основен мотив в творчеството му.
Умира през 1939 г. в Мантон, Франция. В последните години от живота си губи вяра в демокрацията след Голямата депресия и възобновява симпатиите си към аристократизма.

Да се насладим на стихове на Йейтс в превод на Владимир Трендафилов:

ВОДЕН ПАЯК

Цивилизацията утре
за да не рухне стрита,
запрете псето, дръжте коня
със вързани копита.
Сам в щаба, Цезар, господарят,
над картата мълчи.
Челото – на дланта опряно.
Невиждащи очи.
Като воден паяк по река умът му
пълзи по тишината.

От шеметните кули пепел
за да остане тук,
дори не шаввай в тоя кът,
недей издава звук.
Дете е тя – сама танцува
на малката си сцена.
Нозете й напипват стъпка
отнейде уловена.
Като воден паяк по река умът й
пълзи по тишината.

Девойките, за да узреят
за своя пръв Адам,
не пускайте децата в близост
до онзи папски храм.
Там Микеланджело стърчи
чак под самия връх.
Дланта му по зида снове
нечуто като плъх.
Като воден паяк по река умът му
пълзи по тишината.

СТАРИЯТ КАМЕНЕН КРЪСТ

Държавникът е лек човек –
по навик шмекерува.
А журналистът с кош лъжи
главата ти надува.
Затуй си трай и остави
съседа да гласува,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.

Понеже двете ни епохи
се раждат сред помия,
не знаем кой е тук нещастник
и кой е късметлия.
В съюз, Безумие и Блясък
творят неразбория,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.

Актьор без музика в гласа –
това пък най ме пени.
За пo човек го имат, щом
се тътри, хъхре, стене.
Не знаят що за плащ обвива
тържествените сцени,
рече юнакът със златната броня
под стария каменен Кръст.

Стиховете са взети от litclub.bg