Лира Литературно-рекламна Агенция
Мемоарите на Благой Попов – участник в Септемврийското въстание от 1923 г., подсъдим на Лайпцигския процес и след това жестоко репресиран от Сталин, ще бъдат представени на 13 юни, сряда, от 18 ч в столичната книжарница „Хеликон-България”. „От Лайпцигския процес в сибирските лагери” излиза с печата на издателство „Изток – Запад” и е част от поредицата „Забравени българи“.
Изданието е направено по книгата „От Лайпцигския процес в сибирските лагери” (1984), със съгласието на Българско освободително движение, Париж (The Movement for Liberation of Bulgaria).
Автор на предговора е проф. Искра Баева. В него тя пише:
Благой Попов е една от знаковите фигури от българския политически живот през първата половина на ХХ в. Той не е широко известен, тъй като през по-голямата част от съзнателния си живот живее извън България, но неговата съдба олицетворява трудния път, по който минават немалко българи, посветили се на левите идеи след Първата световна война.
Биографичните данни за българския комунист Благой Симеонов Попов са кратки. Той е роден на 22 ноември 1902 г. в радомирското с. Дрен, още в младежките си години се увлича от идеята, че несправедливостите могат да се преодолеят само с революция, която го отвежда в комунистическото движение.
Включва се в борбата с оръжие в първия възможен момент – Септемврийското въстание от 1923 г., организирано от българските комунисти по инициатива на Комунистическия интернационал. Като много други въстаници и той е принуден да се спасява от репресиите в емиграция, което го превръща в професионален революционер. Като комунистически функционер в началото на 1933 г. Благой Попов се оказва в Германия, където на 9 март 1933 г. е арестуван заедно с още двама българи – Георги Димитров и Васил Танев. Този арест и обвинението срещу българските комунисти в заговор за разрушаване на германската държава поставят началото на международната известност на Благой Попов. Но не заради собствената дейност (той не знае немски език и трудно би могъл да се защитава), а заради волята на Георги Димитров да превърне личната си защита в имперския съд в Лайпциг в политическо обвинение срещу националсоциализма. Това превръща процеса в европейско и световно събитие, а Благой Попов става един от „героите от Лайпциг“.
За да разберат младите хора от началото на ХХІ в. какво означава „героите от Лайпциг“, трябва да разкажа малко повече за Лайпцигския процес, който с настъпването на българския пре- ход изчезна от учебниците по история. Става дума за пожара в Райхстага на 27 февруари 1933 г., който е използван от тогавашния канцлер Адолф Хитлер, за да обяви извънредно положение, да обвини комунистите и да ги отстрани като политически противници в навечерието на парламентарните избори на 5 март 1933 г.”
„От Лайпцигския процес в сибирските лагери” тук
