Има такава категория вдъхновяващи книги, които непременно трябва да присъстват във всеки дом, независимо от нивото на културата на обитателите му. Една от тях е „Как да четем книги”, припомня pochitat-knigu.ru по повод преиздаването й на руски.
Издадена още през 30-те и многократно преиздавана, тя ни най-малко не е изгубила значението си. Напротив, като се има предвид как и колко се чете днес, поставя въпроси, които са много по-актуални, отколкото преди почти век. А именно за четено като част от живота, за внимателното отношение към това, което четеш, за работата на мозъка при четене, за вътрешната свобода и вътрешния глас, за художествената значимост на великите книги.
Авторът Сергей Поварнин (1870-1952) е известен за времето си специалист в областта на логиката. Изследването му е посветено на рационалното четене, психологическите основи на възприятието и усвояването на текста. „Как да четем книги” е едно от първите методически ръководства, или както го нарича Поварнин – „кратко въведение в изкуството на четенето”.
Ето откъс от нея:
„Човек, обучен да чете добре, има развити аналитични и критически умения. Той придобива особена възприемчивост към аргументите, умее да дискутира и да удържа желанието си на всяка цена да наложи мнението си на останалите. Четящият започва да разбира, че единственият авторитет е разумът, а единственият съдия във всеки спор – аргументите и фактите. Сериозните въпроси не се решават с просто гласуване.
Великите книги са добър учител по ясно мислене и задълбочено анализиране. Този, който умее добре да чете, слуша и говори, притежава дисциплиниран ум.
Дисциплината е източник на свобода. Само тренираният ум е способен на свободно мислене. А там, където няма свободно мислене, няма място и за свободни мисли. Без освободен разум ние не можем да останем дълго свободни хора.”