Днес е рожденият ден на Уолт Уитман

31.05.2012 Автори

На 31 май е роден големият американски поет Уолт Уитман (1819-1892). „Стръкчета трева“ е книга, която той пише цял живот и издава в различни варианти. За да се докоснем още веднъж до неговия гений, ви предлагаме избрани откъси.

…
Аз търсих дълго време за себе си
да открия истината
за историческото ни минало
и за тези мои песни,
и ето че я намерих:
тя не е в дебелите томове
с приказки в библиотеките –
(тях нито отхвърлям, нито приемам).
Не е вплетена в легендите повече,
отколкото навсякъде в другото.

Тя е в настоящето.
Тя е в този свят на земята и днес.
Тя е в демокрацията –
в тази Америка – и в стария свят.
Тя е в живота на мъжа и на жената сега,
на обикновения човек днес.

Тя е в самите езици,
в привичките на обществото,
в литературите, в изкуствата.
Тя е в изложената показност
на изкуствено създадените неща –
кораби, техника и машини, политика,
вероизповедания, съвременни постижения,
в международния обмен на нацията.

Тя е всичко,
което е за обикновения човек ДНЕС!

Източник: litclub.bg

…

Аз казах,че душата не е повече от тялото.
И аз казах, че тялото не е повече от душата.
И никой, даже Бог, не е по-високо, отколкото
всеки един от нас за себе си,
И този, който е без любов дори минута, на своето погребение отива, загърнат в собствения си саван,
И аз или ти, без пара в джоба, можем да купим всичко блага на земята,
И с очите да видим шушулка грах – това превъзхожда цялата мъдрост на вековете.
И във всяко дело, във всяка работа за младите има пътища за геройство,
И всяка прашинка нищожна може да стане център на вселената,
И на мъжа и жената аз казвам : да бъде вашата душа безметежна пред милионите вселени,
И аз казвам на всички хора: не питайте за бог,
Даже на мен, комуто всичко е любопитно, не ми е любопитен бог.
(Не можe с думи да се каже, колко малко ме интересува мисълта за бог и смъртта.)
Във всяка вещ аз виждам бог, но съвсем не го разбирам,
Не мога също да повярвам, че има някой по-чудесен от мен.
…

Пъстър ястреб прелита наблизо и ме упреква защо се лутам и бавя,
Аз съм такъв, непостижимо див и неразбираем,
Аз надавам моя варварски крясък над покривите на света.

Последното бързо облаче се задържа заради мен,
То отразява моето изображение следвайки другите,
толкова вярно, както и всяко едно от тях, върху ливадите, потопени в сянка,
То ме съблазнява да се разтопя в мъгла и пара.

Аз отлитам като въздух, аз развявам белите си къдри след бягащото слънце,
Нека тече плътта ми с вълните, да се лее на дантелени извивки.

Аз завещавам себе си на мръсната земя, нека да поникна като любимата ми трева,
Ако поискаш отново да ме видиш, търси ме под ходилата си.

Едва ли ще ме разбереш, едва ли ще се досетиш какво искам,
Но въпреки това ще бъда за теб добро здраве,
Аз ще пречистя и укрепя твоята кръв.

Ако не ти се удаде да ме намериш веднага, не падай духом,
Ако не ме намериш на едно място, търси ме на друго.
Все някъде аз съм спрял и чакам теб.

Източник: stihovebg.com

…

Видях в Луизиана един вечнозелен дъб,
сам-самичък си стоеше и мъхът се провесваше от клоните.
Там растеше без другар и пръскаше листи от тъмно зелено,
а видът му – груб, непокорен и силен – ме накара да се
замисля за себе си,
чудех се как би могъл да пръска ведри листи, щом стоеше сам,
без приятели наоколо, защото знаех – аз не бих могъл така,
отчупих клонче с няколко листенца и
заравних малко мъх около него,
вкъщи го отнесох, в стаята го сложих, така че да го гледам,
не беше нужно да напомня за добрите ми приятели,
(защото вярвах, че няма да мисля след време за тях),
клончето все още странен символ за мен си остава, кара ме
да мисля за мъжествената обич,
за всичко това и въпреки че дъбът блести в Луизиана самотен,
на място широко и пусто
и пръска ведри листи цял живот без приятел, без любовник
наблизо,
знам прекрасно – аз не бих могъл така.