Лира Литературно-рекламна Агенция
„Аз съм живата история на наградата „Хеликон”. Четири пъти съм бил номиниран и това ми създава усещането, че цял живот съм номиниран за престижния приз. Благодаря на книжарници „Хеликон” и на журито. Преди да бъде създадена наградата „Хеликон” съвременната българска литература беше, заради медийната конюктура, почти неизвестна. Сега е друго – нашите книги са в книжарниците”, заяви Радослав Парушев, номиниран за „Смъртта не е за всеки”, на церемонията по връчване на грамотите от пролетните номинации за наградата за съвременна българска проза „Хеликон”.
Юри Лазаров – председател на журито, откри литературната вечер, като изтъкна „интимния” характер на церемонията като контрапункт на вихрещата се чалга в комплекса, където е базирана книжарница „Хеликон-България“.
Втората номинация беше за Любомир Николов за сборника „Очи на сляп, език на болен”. „Радвам се, че журито усеща пулса на литературния живот. Това е втората ми номинация. Пиша разкази като бързо преминаваща болест. Може би, защото писането на роман е несигурно, нервно и опасно начинание”, сподели Николов.
Грамотата и почетната значка за третата номинация получи Диана Маркова от името на Калин Терзийски. „Калин благодари на „Хеликон” и се извинява, но в момента води поетичен дуел с Тома Марков в джамията на Дупница”, заяви Маркова и прочете разказ от „Ной дава последни указания на животните”. Парушев и Николов също четоха от сборниците си.
Литературните четения, както и на зимната церемония, бяха „насечени” от великолепната музика на Мариана и Венци от група „Acoustik Soul”.
РЕЗЮМЕТА НА НОМИНИРАНИТЕ КНИГИ
Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата.
„Силата в гласа на разказвача Любомир П.Николов прелива от форте към пианисимо /и обратно/ не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи…“
Виктор Самуилов
Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога. Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафеет. Но земята се разпиля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства. И погледна Господ Бог на земята, и ето, че тя беше разстляна: понеже всяка плът се беше отклонила от своя път на земята. И рече Бог на Ноя: Краят на всяка плът дойде пред лицето ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от лицето на земята. Направи си ковчег от гоферово дърво.
Светото писание, Първа книга Моисеева
Може би някой ден Радослав Парушев ще напише книга, която да не е още по-добра от предишните му книги. Може би някой ден слънцето няма да изгрее, планините ще се сринат в земята, а реките ще потекат наобратно. Но този ден няма да е днес. Защото днес Радослав Парушев е написал най-добрата си книга досега“
Богдан Русев
