Лира Литературно-рекламна Агенция
Баха Тахер (77) е известен египетски писател и журналист, съосновател на движението „Кифая”, което даде тласък за края на авторитарния режим на Хосни Мубарак и беше една от силите на Януарската революция в страната.
В момента в африканската държава се провеждат избори за президент. Първите резултати от провинциите показват, че най-голяма преднина има кандидатът от „Мюсюлмански братя” Мохамед Мурси, съобщи агенция „Фокус”. От ислямистката организация поясняват, че след преброяване на половината от гласовете се е установило, че техният кандидат е на първо място с 30,8% преди Ахмед Шафик, който е събрал 22,3% от гласовете. Държавните медии обаче съобщават за успоредна надпревара между Мурси, независимия ислямист Абдел Монем Абул Футух и левия активист Хамдин Сабахи.
Тахир подкрепя Сабахи като борец против режима на Мубарак. Предлагаме Ви най-интересното от интервюто, което писателят даде за германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг” по повод превода на книгата му „Оазисът”, за която през 2008 г. взе наградата за арабска художествена литература.
––––––––––––––––––––––
Революционният ентусиазъм в Египет май стигна до точката на своето отрезвяване. Разочарован ли сте?
– Не, защото всяка революция в историята има своите върхове и спадове. Ние все още се намираме в средата на революцията и не можем да съдим за нея.
Аз бях ужасно щастлив, когато революцията избухна и през тези седмици изпитах толкова радост, която би стигнала за 10 живота. Сега започват проблемите.
Защото липсваше предводител?
– Това, от една страна, беше позитивно, дори постмодерно. Но мнозина яхнаха вълната и се опитаха да поемат водачеството: ислямисти, армията, анархисти. За щастие първите революционери са все още тук, независимо че всеки се опитва да им открадне революцията, независимо че те платиха за нея с кръвта си.
Все още се пролива доста от нея по улиците. Демонстрациите още по интернет ли се уговарят?
– Не само, защото враговете се представят в мрежата с фалшива идентичност, не можеш да си сигурен кой ти пише. По-важното обаче е Европа и Америка да ни оставят на мира.
Как така?
– При всяка революция, която се е състояла у нас досега, те са се намесвали и са проваляли всичко. При тази революция те първоначално подкрепиха Мубарак. След като се разбра, че режимът му е неспасяем, внезапно подкрепиха нас. Каква всъщност е позицията на Запада? Какви са му интересите? Аз не мога да си отговоря.
На Запад мнозина смятат, че ислямът е несъвместим с демокрацията.
– Пълна глупост – Турция и Малайзия показват точно обратното. Явно всички трябва да станем будисти, тогава ще е по-лесно.
Революцията промени ли работата на писателите?
– Аз съм живял по време на цензурата и беше много зле. При крал Фарук махаха я цяло изречение, я цяла страница. При Садат важеше правилото: всичко може да се публикува, но след това трябваше да се понесат последиците – в затвора или лишаване от заплата.
Тогава Вие отидохте като преводач в Женева, но след осем години се върнахте…
– Да, и изживях най-перфидната форма на цензура, която съществува и до днес. Редът на Мубарак беше: Оставете ги да пишат каквото си искат, но който се меси в политиката, плаща с живота си. Така той задейства автоцензурата, която е най-лошата. Затова подкрепям Хамдин Сабахи, който защитава ценностите на цивилизованото общество.
Какво не можете да пишете вече?
– Аз пиша всичко, не се подчинявам – по-добре да умра. Но много писатели са заплашени, получават анонимни писма. Това оказва значение на работата им.
Има ли книги, които бяха важни за революцията?
– Имаше по-скоро писатели. Младите хора от площад „Тахрир” им вярваха, споделяха идеалите им. Например Амал Донкол – поет от моята генерация, който умря през 80-те. Хората рецитираха стиховете му за свободата. Също ал-Абнуди или Сайед Хегаб и разбира се Нагиб Махфус.
Много е интересно, че пет години преди революцията пазарът на книги в Египет се утрои и остана така, въпреки че четенето не е особено разпространено в арабския свят. Очевидно хората намират в литературата истина, която иначе се крие от тях.
Какво е положението с младата литература в Египет?
– Няма много съвременни писатели, които да имат критичен поглед. Трябва да спомена Алаа ал-Асвани. Той е сред остнователите на движението „Кифая” и често беше на площад „Тахрир”.
Вие бяхте ли там?
– Аз бях от първите, които протестираха срещу Мубарак. Но когато нещата се нажежиха, спрях да ходя, защото имам проблеми с крака.
Как ви посрещаха на площад „Тахрир”?
– Много сърдечно и това много ме облекчи. Щях да се чувствам много зле, ако младите хора мислеха, че не ги подкрепям. И без друго се чувствам виновен, че не можех да съм с тях там.
В момента „Мюсюлманските братя” са много силни в Египет.
– Да, и това е по вина на Запада. През 60-те години много от тях емигрираха в Америка и Европа. Те се противопоставяха на Насър. Това се хареса на Запада и „братята” навсякъде бяха посрещнати с отворени обятия. Това им позволи да натрупат много пари и сега с тях финансират контрареволюцията.
И ако президентът е техен?
– Ще стане ужасно, защото армията няма да ги подкрепи. В Египет има само една „торта”, а двете страни я искат за себе си. Ще бъде истинска трагедия.
Какво ще стане тогава с писателите?
– Ние ще продължим да се противопоставяме, дори ако се наложи да дадем жертви. Няма връщане назад. Модерният Египет е основан на раменете на интелектуалците и няма да отстъпим от това, дори ако ни струва много кръв.
