Начало / Интервюта / Джули Оринджър, автор на „Невидимият мост”: Интересува ме голямата картина на историята, но и детайлите са важни

Джули Оринджър, автор на „Невидимият мост”: Интересува ме голямата картина на историята, но и детайлите са важни

Джули Оринджър е американска писателка, родена през 1973 г. Тя е завършила университета „Корнел Юнивърсити”. Първата й книга „Как да дишаш под вода: истории” (2003 г.) представлява колекция от кратки разкази. Оринджър обаче получи признание от литературния бранш, след като публикува втората си книга и неин първи роман – „Невидимият мост” (2010 г.). Творбата, превърнала се в бестселър, вече е в българските книжарници. Драматична история, развиваща се в Париж и Будапеща по време на Холокоста. Писателката коментира своята книга пред momentmagazine.wordpress.com.

––––––––––––––––––

Защо избра Хлокоста за централна тема за първия ти роман?
–    Вдъхнови ме историята на дядо ми – какво той е преживял като млад. Макар че съм израснала в Унгария, не знаех какво се е случило с унгарските евреи по онова време. В много семейства на оцелели от Холокоста тази тема не се коментира. Моето не прави изключение. Трябваше да задам много въпроси на роднините си, за да разбера, че те всъщност много искат да разкажат историята. Но аз не исках да напиша книга за Холкоста. Исках да напиша за млад мъж, който иска да учи архитектура, но това право му се отнема. Точно това се е случило с моя дядо. Като автор на проза обаче аз моделирах и развих героите в повествованието.

Как се подготви, за да напишеш книгата?
–    Отидох в Париж през 2002 г., за да правя проучвания. Ходих на местата, където дядо ми е бил. Разбира се, няма как да изпитам това, което той е изпитал, но исках да усетя част от атмосферата. Направих снимки на сгради в стил ар деко и ар ново. Тъй като една от жените в романа е танцьорка, трябваше да науча и неща относно историята на балета. Интересното е, че малките детайли, които дядо описва, все още съществуват. Детайлите са важни за мен. Интересува ме голямата картина на историята, но и малките неща също са важни.

Книгата прави впечатление на старомодна, но написана през погледа на съвременните нрави. Ще кажеш ли нещо повече по този въпрос?
–    Бях раздвоена. От една страна, исках да напиша роман от ХІХ век, с протяжно действие и подробно описание на еволюцията на героите. От друга страна, исках да напиша съвременна книга. Войната и нейните последици не се вписват в роман от ХІХ век. Прочетох съвременни книги, които добре представят атмосферата на ХІХ век, като „Мидълсекс” на Джефри Юдженидис и „Мъжество за аматьори”  от Майкъл Шоубон. Преди това бях прочела много книги от ХІХвек. Така съчетах нещата.

Историята е пленяваща, но постоянно се страхувах за живота на персонажите. Как се чувстваше, когато ги изграждаше?
–    Чувствах се много неприятно, когато знаех, че трябваше да им се случат лоши неща. Първата чернова на книгата ми отне три години. Когато стигнах до втората половина, не исках да изпращам героите в ада, но знаех, че трябваше да го направя. Стана така, че страданията на моето семейство станаха някак по-реални и разбираеми за мен. Едно е да чуваш откъслечни неща, друго е да осъзнаеш наистина какво са преживяли хората. Тогава усещаш скалата на трагедията. Тя надхвърля представите.

Промениха ли се героите от първоначалните ти намерения?
–    Да. Например, в началото не си представях, че жената, в която Андраш се влюбва, ще го последва в Унгария. Идеята ми беше да са разделени по време на войната и да не комуникират един с друг. Изненада ме как Клара намери начин да замине за Унгария. Изненадвах се как героите ми се променят в течение на историята.

Какво искаш да получат читателите от твоята книга?
–    Колкото повече разговарям с хора, оцелели от онези дни, разбирам, че съществуването виси на малките неща. Всеки, който е оживял, го е направил заради серия от събития, в които е имал късмет. Освен това разбрах, че част от унгарския характер е радостта от неочакваната връзка, неочакваната среща с изгубени близки. По време на войната е трябвало да вярваш в щастието и в неочакваното, защото всичко е било извън твой контрол. Може на съвременните читатели да им се стори странно, но оцеляването през онези години е било именно заради съвпаденията. Всеки от еврейски произход, който е преживял Холокоста, е оцелял заради много късмет и, разбира се, силата на духа на тези мъже и жени.

Върху какво работиш в момента?
–    Роман, базиран в Марсилия, за американски журналист, на име Вериън Фрай, който отива във Франция, със списък от имена на автори, артисти, антинацистки интелектуалци и няколко хиляди долара, за да се опита да ги спаси. По-важното е, че работя върху отглеждането на детето ми.

Фото:szombat.org

Свързани заглавия
„Невидимият мост“ от Джули Оринджър (анотация)

„Невидимият мост“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …