Стефан Цанев: Обезверен съм

16.05.2012 България

Пиесите на Стефан Цанев, писани през 2011 г. и събрани в книгата „Духът на поета – смешна трагедия/ Деца на света – тъжна комедия“, бяха представени в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”. При голям медиен интерес и пред почитатели от различни краища на страната писателят сам презентира последната си книга. Той уточни, че двете пиеси сюжетно нямат нищо общо – първата, „Духът на поета” е смешна трагедия, а втората – „Децата на света”, е протест срещу живота, който живеем след 1989 г.

„Не обичам чистите жанрове. Историческите сюжети са условни. Когато през 1954-а се озовах в София, беше тръгнал слух, че Ботев се завръща от заточение в Диарбекир – нищо че бяха минали близо сто години от загадъчната му смърт. В съюза на писателите за всеки случай му сложиха грамаден портрет. Оттогава у мен тлее идеята за подобна история. Възбудата, че този човек може да се върне ме мотивира. Затова ситуирах сюжета във времето на Стамболов – малко след изчезването на Ботев. Духът на поета винаги ще гризе гузните съвести.
Другата пиеса е съвременна. Една държава се загубва, когато децата я напускат. Сега нашите деца бягат от отечеството си и ние не осъзнаваме тази трагедия. Искам да предизвикам у хората катарзис. Това е началото на краха на нашата нация. И двете пиеси ще бъдат поставени на сцена.
„Духът на поета” ще бъде поставена през декември на сцената на Народния театър. Христо Мутафчиев и Валентин Танев ще играят. Ако трябва Христо ще играе в инвалидна количка.
Дали духът на поета е жив днес? Аз съм обезверен. Преди промените за едно изречение, за една дума цензурата ни наказваше. Но ние бяхме горди с това. В първите години на демокрацията пишех много и получавах постоянно заплахи. Сега никой не ти обръща внимание.
Пет години работих над „Хрониките” и нищо друго. Сега ми се пишат моите неща. Пиша стихотворения, естествено. Работя и над три пиеси и се надявам наесен да съм готов. Едната е за Калигула – образ, който от години ме привлича. Другата е голяма пиеса – за 20-те години крах. Третата е абсурдна, нещо като „Островът на блажените”. Героите са глухи, но говорят силно и никой не ги чува.Трябва да бързам. Годините напредват. На финала съм, но съм спокоен.”

Близо час писателят раздаваше автографи.

Фото: Елена Бойчинова

Книгите на Стефан Цанев тук