На московската улица „Большой Ордынке” в дома, където е живяла поетесата Анна Ахматова, ще бъде създаден музей, съобщи ИТАР-ТАСС. Досега музей на голямата руска поетеса има само в Санкт Петербург.
Официалното му име ще бъде „Московският дом на Анна Ахматова“. На „Большой Ордынке” № 17, ап. 13 поетесата е живяла 30 години (1930-1960). В тази квартира са идвали легендарни имена на руската култура – Дмитрий Шостакович, Михаил Зощенко, Лидия Русланова, Аркадий Райкин, Фаина Раневская и много други. Тук през 1941 г. се е състояла единствената среща между Анна Ахматова и Марина Цветаева.
Идеята за превръщането на четиристайния апартамент в музей е на писателя Виктор Ардов (1900-1976), но се осъществява от неговия син Михаил Ардов и актьора Алексей Баталов.Инициаторите ще предадат безвъзмездно библиотеката на Ахматова и личния й архив, в който са много от нейните непубликувани снимки.
Анна Ахматова (1889-1966) е псевдоним на Анна Андреевна Горенко.Тя е една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия изобщо. Съпруга е на поета Николай Гумильов и майка на историка Лев Гумильов.
След идването на власт на болшевиките Ахматова е критикувана от тях за елитарността на нейната поезия. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през 1921 г. От 1923 г. до 1940 г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, както и различни арменски и корейски поети.
След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.