Днес, 14 май, се навършват 100 години от смъртта Юхан Аугуст Стриндберг – писател, фотограф, художник, философ , смятан от мнозина за бащата на модерния театър.
Стриндберг се ражда на 22 януари 1849 г. в Стокхолм. Син е на търговец с аристократичен произход и бившата му слугиня. Има тежко детство, което според психоаналитиците предопределя невротичния му характер. В автобиографичната си новела „Синът на слугинята“ описва детството си като белязано от „емоционална несигурност, бедност, религиозен фанатизъм и пренебрежение“.
Стриндберг учи химия в Университета на Упсала и в Технологическият институт в Стокхолм. През 1877 г. се жени за баронеса Сири фон Есен. Поради неговия критичен прочит на историята на Швеция Стриндберг предпочита по-спокоен живот във Франция, където заминава заедно със семейството си през 1883 г. Там изпада в тежка душевна криза, пие абсент и е убеден, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. През 1889 г. се развежда с жена си и заминава за Берлин, където среща втората си съпруга Мария (Фрида) Ул. Поради чувството си за вина и многобройните обвинения, породени от нестандартните изложени от него идеи, Стриндберг страда от мания за преследване и дори изпада в психотични състояния. През 90-те години на XIX век се обръща към живописта, като предпочита морски пейзажи. В края на XIX век той се завръща в Стокхолм. През 1901 г. се жени за Хариет Босе, с която се развежда през 1904 г.
Сред основните теми, които Стриндберг засяга, са тези за брака, за интимните отношения между мъжа и жената, исторически теми и др. Известен с отрицателното си отношение към жените, Стриндберг изявява враждебно отношение въобще към хората, като критикува остро техните недостатъци. Известни негови пиеси са „Госпожица Юлия“ „Майстор Олаф”, „Щастливецът Пер”, „Бащата”, „Игра-сън” и др.
През 1879 г. е публикуван сатиричния му роман „Червеният салон“, който му носи славата на „шведския Емил Зола“. Именно този роман го нарежда в пантеона на световните писатели. Според критиците това е първият модерен шведски роман Любопитно е, че първоначалните възторжени отзиви идват от Дания, където Стриндберг е възхваляван като гений. Според отзивите от онова време „Червеният салон“ агитира читателите да поискат да се присъединят към борбата срещу лицемерието и реакционерството.
През 1909 г. Стриндберг е един от реалните претенденти за Нобелова награда, но комисията я дава на сънародничката му Селма Лагерльоф (първата жена, носител на престижната награда). Това обаче предизвиква скандал и почитателите на Стриндберг събират пари и създават фонд, който играе ролята на анти- Нобелова награда. В края на живота си създава шедьоврите Мъртвешки танц“ и „Призрачна соната“.
Известни цитати от Стриндберг
„Когато държавата започне да убива, тя винаги нарича себе си Родина.“
„Ненавиждам хората, които отглеждат кучета. Те са страхливци, които нямат кураж да хапят другите.“
„Кога революцията е законна? Когато е успешна!“
„Като се стремиш към невъзможното, постигаш възможното в най-висока степен.“
„Червеният салон“ тук