Лира Литературно-рекламна Агенция
На 13 май 1840 г. в Прованс, Франция е роден Алфонс Доде. Учи в колеж в Лион. 17-годишен се премества с брат си в Париж и се захваща с журналистика, пише статии за „Фигаро“, издава ранната си автобиография. По-късно участва като пехотинец във Френско-пруската война и въз основа на преживяното издава сборници с разкази. Става известен с разказите си „Писма от моята мелница“, посветени на Прованс.
По един от тях – „Арлезианката“, Жорж Бизе композира едноименната опера. Доде се сближава и с представители на натуралистическата школа, оглавявана от Зола, без да се числи към нея. Сприятелява се с братя Гонкур и Тургенев, който тогава живее в Париж. Доде работи като сътрудник, репортер и театрален критик към няколко вестника. Издава няколко романа и пиеси. Признанието на литературната критика и читателите печели със сатиричната си трилогия „Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски“.
Тя е публикувана през 1869 г. и с нея Доде печели световна слава. Трилогията се състои от няколко части: „Тартарен Тарасконски”, „Тартарен в Алпите” и „Порт Тартарен”. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ще накара читателите да се посмеят от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, навсякъде му се привиждат битки, пътешествия, слава, които авторът описва през призмата на комичното и сатирата. Тартарен също е опиянен и почти загубва разсъдъка си от четенето на прекалено много приключенски романи, и решава, че животът му може да заприлича на този на любимите му герои от книгите. С огромен ентусиазъм и замах във всяко начинание, той напуска Тараскон и се отправя към Алжир в търсене на атласки лъвове, бленувайки за слава и подвизи. В Тартарен обаче се е вселила душата и на Дон Кихон, и на Санчо Панса. Съжителството им си е направо безкрайна гражданска война. Понякога героят е весел и безгрижен, друг път – тъжен, щастлив, славолюбив. С една дума с него на читателите никога не им е скучно.
Безстрашен, велик, непоколебим, комичен – всичко това е самохвалкото Тартарен – юначен рентиер, с репутацията на ненадминат майстор в стрелбата по каскет, но пък печелещ сърцата на хората със своето добродушие и простосърдечност.
„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски“ тук
