Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешната дата, 6 май, е отпечатана първата книга с новобългарски елементи „Абагар”. Това се случва през 1651 г. в Рим и е дело на католическия епископ Филип Станиславов.
„Абагар” се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете на босненска кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци). Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина“, 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак. Само един от петнадесетте запазени екземпляра се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Абагар” завършва с думите на Филип Станиславов: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.
Филип Станиславов е роден около 1612 г. във влиятелно павликянско семейство в свищовското село Ореш. Павликянството е еретическо християнско религиозно движение, проповядващо, че материалният свят е продукт на Злото, а духовният – на Доброто. Именно сред павликяните папската курия намира подходяща почва за разпространение на католическата вяра. С много упоритост мисионерите, предимно францискански монаси, успяват да ги привлекат към западната църква.
„Абагар“ на новобългарски тук
