Рой Ходжсън наскоро беше обявен за новия треньор на националния отбор по футбол на Англия. Той е запален читател и спортната редакция на британския „Телеграф” показва 6-те любими негови книги.
„Птича песен” (1993 г.) от Себастиан Фолкс. Трагичен романс по време на Първата световна война. Ходжсън би се надявал английския капитан (Стивън Джерард/Джон Тери) да бъде толкова смел и самопожертвователен колкото главния герой в романа.
„Книга за смеха и забравата” (1979 г.) от Милан Кундера. Кундера описва как чешкия народ се справя с щетите, причинени от комунизма.
„Заеко, бягай” (1960 г.) от Джон Ъпдайк. Тази книга е от части и спортна история. Романът разказва за спортните мечти и как да се справиш с това да си добър, но да не направиш кариера.
„Американски пасторал” (1997 г.) от Филип Рот. Отново имаме история за атлет. Неговата дъщеря се присъединява към крайно лява организация, която планира атентат. Трагична случка за това как традиционната власт е потъпкана от деградиралото младо поколение. Някой да спре английските национали да организират гуляи постоянно.
„Приключенията на Оги Марч” (1953 г.) от Сол Белоу. Човек от най-долната прослойка на обществото успява да намери своя път. Дали Англия ще излезе от кризата и ще бъде на ниво на Европейското?
„Нетърпеливо сърце” (1939 г.) от Стефан Цвайг. Цвайг слага край на живота си, след като кариерата му е съсипана от нацистите. В книгата главният персонаж също се самоубива. Не много възторжено, но дано да даде на Ходжсън необходимото вдъхновение.